Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …