Резанов е сериозен човек, лекар при това. Той не е религиозен.
Пациентите му не могат да го водят, както си искат. Казано е, че днес ще има пет операции и толкова. Никакви суеверни шеги не приема.
Миналата седмица един мъж го помоли:
– Докторе, сънувах тъща си. Тя почина преди пет години, но сега в съня ми каза, да отложа операцията си ….
Резанов е засмя:
– Ако вашият инфаркт се излекува на сън, аз първи ще изтичам в църквата и ще запаля свещ.
Но когато Резанов се зае с пациента и го разряза….. Погледна и не повярва на очите си. Изправи се на нокти и изтръпна:
– Как може тази умряла жена да ми изпраща по такъв странен начин ценно професионално упътване?!
Но това не беше единственият случай на Резанов, в който той се сблъскваше със суеверията.
Преди два дена дойде при него пациент и помоли притеснен:
– Докторе, моля ви нека да отложим операцията ми само с един ден.
– Успокойте се, – започна Резанов, – операцията ви съвсем не е сложна. Бъдете мъж. Освен това има график, заангажирани са доста хора с тази операция.
– Докторе, не си мислете, че съм суеверен, – каза пациентът, – напротив аз съм материалист. Освен това по професия съм ядрен физик. Но знаете ли случи се нещо много интересно …
И мъжът разказа на докторът една малко объркана история. А ето какво се бе случило предния ден.
Вчера Николай, нека наречем така въпросния господин, имаше рожден ден.
Събраха се всички от семейството, пиха, изказваха се пожелания и поздравления.
Жената на Николай му пожела:
– Щастие, здраве и вечен живот.
Николай се засмя и възрази:
– Не искам вечен живот, след милиарди години слънцето ще изгасне. Какво ще правя сам в пълна тъмнина?
Тогава жена му се поправи:
– Живей сто години.
Намеси се и майката на Николай:
– Сто години са малко за него. Аз самата съм вече на 88 години. Щом синът ми не иска да живее вечно, нека живее дълго и щастливо до дъжд в четвъртък.
Всички се засмяха……
Резанов гледаше с тъга мъжа пред себе си.
Пациента се почеса по главата и сподели:
– Разбирате ли ме, докторе, моята операция е насрочена в четвъртък, а дъжд вали всеки ден. Есен е. Притесних се. Тъжни мисли нахлуха в главата ми. Изведнъж при мен дойде тригодишната ми дъщеря, качи се на колената ми и тихо попита: „Татко, защо баба каза, че ти ще умреш в четвъртък?“
Можеше ли в такъв момент Резанов да откаже? Разбира се операцията бе преместена и човекът си е още жив.
Но Резанов не бе съгласен да понася повече такива суеверия …