Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
- Татко, мога ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво се е случило?
- Колко получаваш?
- Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
- Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
- Ами, въобще…, 500. Защо?
- Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
- Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
- Спиш ли, сине?
- Не, татко. Просто лежа.
- Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
- О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
- Защо поиска пари, щом си имал?
- Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
- Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.
Tags: играчка, късно, леглото, лош ден, мъжът, пари, получаваш, син, утре, час
