Спомнян си лудориите, които довеждаха нашите учители в ярост.

Преди 20 и повече години, учениците нямаха смартфони, таблети, игрови конзоли. От скучните уроци се разнообразяваха с каквото намериха под ръка през междучасията.

Когато учителят не бе в класната стая, любимото занимание на момчетата беше да си направят книжна бомбичка, да я напълнят с вода и да я хвърлят колкото се може по-далече през прозореца.

За тези бомбички подходящ бе обикновен лист от тетрадка. От него правиха оригами, оформено като пъпка на лале. Получената форма надуваха, като духаха в нея през един процеп, който се образуваше отгоре. След това я наливаха с вода и чакаха докато хартията се намокри.

Когато хартията потъмнееше, бомбичката летеше през прозореца върху главите на минаващите.

Станка бе обвинена несправедливо. Тя се опитваше да обясни, че няма вина, но думите ѝ нямаха ефект.

Човекът, който я обвиняваше, изобщо не искаше да я изслуша. Той ѝ каза много неща, който много я нараниха

Станка пламна. На лицето ѝ се бе изписало гняв. Имаше желание да му отговори още по-остро.

Да, тя трябваше да се защити, защото бе несправедливо обвинена, но ако се отговореше на гнява с гняв, и двете страни щяха да останат наранени.

За това Станка се успокои и реши да потърси утеха у Бога:

– Господи, ти знаеш как постъпиха с мен. Знам, че ако отговоря грубо, както те направиха, резултатът ще е болезнен и за двете страни. Помогни ми да отговоря по благ начин, а не с ярост и гняв. Нали в Словото Си казваш, че „мек отговор отклонява ярост“.

Станка въздъхна и се успокои, тя разбра че правилно е постъпила като е разчитала на Бога.

– Боже помогни ми да обмисля думите си, преди да отговоря, – продължи молитвата си Станка. – Направи така, че това, което излиза от устата, да лекува, а не да наранява.

Тя реши твърдо:

– С Божията помощ ще използвам думите си мъдро.

Когато чувствата ни са наранени, сме готови да отвърнем със същото. Но Бог иска да разкъсаме порочния кръг на гнева, като отговаряме с благост и търпение.

Тя живее в нас. Израства с нас. Макар и невидима, тя се изявява в действията ни. Често среща бездушно безразличие и апатия, но устоява мястото си.

Къде живее тя?

В чисто и добро сърце. Не принадлежи на дадена раса, народ, етнос или религиозна група.

Не търси признание. Не е алчна. Не мисли само за себе си. Виждаме я в изявата на милион ръце и сърца, независимо от това какъв език говори притежателят им.

Тя е търпелива, усмихва се със сълзи на очи. Усъвършенства се.

Смирена, притежаваща нежността на самарянина, упорита в начинанията ся, тя може да изглади всяко озлобление и ярост.

Смела, тиха, тичайки да помогне на всеки, който се нуждае от помощ.

Проявяваща се в герой от приказка или ежедневна история. Кой не я е срещал в живота си, особено в критични моменти?

Именно тя ни прави хора.

На остров стои фар. В него живее човек, който го обслужва и се грижи за него.

Нощ, буря, а в морето лодка. В лодката пощальон, който носи писмо на пазача на фара. Гребе той, бори се с вълните и ругае с пълно гърло.

Накрая доплува до острова и скача от лодката. Пощальонът целия е мокър. Ядосан бързо хуква към фара.

Когато стигна до него, започна яростно да удря по вратата му и да крещи:

– Отваряй, глупако, писмо ти донесох.

След пет минути вратата се отваря и излиза пазача на фара. Пощальонът със цялото си озлобление и недоволство се нахвърли върху него:

– Живееш на това пустинно място, като отшелник. Аз греба в това лошо време, живота си рискувам да ти донеса писмо, а ти ме караш да те чакам и въобще ….

Пазачът на фара го изслуша внимателно и каза:

– Свърши ли?

– Да, това е всичко ….., – все още треперещ от ярост каза пощальона.

– Тогава почакай малкия, ще се абонирам за вестници и списания и тогава да видим какво ще правиш?!

Шофьорът рязко натисна спирачките по средата на шосето. Котенцето седеше на пътя и не даваше признаци, че желае да тръгне някъде.

Васко слезе от колата и се упъти към малкото.

– Ей, малката, – подвикна и той, – така не се стои на шосето. Някой няма да те види и ще те прегази.

Когато Васко погледна в големите кафяви очи и видя късата опашка, разбра, че това съвсем не е малко котенце.

По-късно на Васко му се обадиха по телефона. Женски глас помоли съвсем учтиво:

– Елате да видите малкото, което донесохте снощи във ветеринарната клиника. Оказа се риж рис.

Когато Васко прескочи до клиниката, го посрещна засмяна млада тъмнокоса жена:

– Аз съм Вероника. Радвам се, че дойдохте. Да знаете само какво се случи, когато решихме да прегледаме малкото коте, което донесохте в кутия за обувки?

– Надявам се да не ви е създало проблеми, – каза примирено Васко.

– Когато дойдох сутринта с колегите, то седеше още в картонената кутия, в която сте го сложили, но явно това съвсем не му харесваше. Трябваше да сложа най-дебелите ръкавици, с които разполагаме, за да го пренеса в нашата клетка.

Васко погледна котето и се опита да си представи, как е негодувало.

– То беше много сърдито, – продължи да разказва Вероника. – Не даваше на никой да го вземе в ръце. Съскаше, ръмжеше и хапеше всяка ръкавица, която се протегнеше към него и то с голяма ярост.

– Съжалявам …- каза Васко, – не исках да ви създам такива неприятности.

– Не се притеснявайте, – засмя се Вероника, – гневът на това малко същество е добър знак. Такива не са приятелски настроени към хората. Но то е такова, каквото трябва да бъде, див риж рис.

– А иначе добре ли е?

– Теглото му е по-ниско от нормалното, навярно се дължи на тения или някакви други паразити и разбира се факта, че е било отделено от майка си.

– Пътя, на който го намерих, минава през местност, където живеят диви животни. Навярно майката и другите малки са останали в гората.

– Сега малкото е на около два месеца и половина. То трябва да навърши шест месеца, за да го пуснем обратно, – обясни Вероника. – Но това зависи и от темпа на растеж. Нужно е  да добие определени размери, за да може да си хваща плячка, нали трябва да оцелее.

Васко често посещаваше ветеринарната клиника и наблюдаваше как малкото“котенце“ растеше.
Малкото рисче, когато заспиваше,  обичаше да гушка една катерица играчка, а когато бе будно, разпаряше яростно картонени кутии.