Акита-ину е най-старата порода кучета. Родината на тези кучета е Япония.
Прародител на породата е матаги-ину, която е използвана още през XIII век, предимно за лов.
Тези кучета охранявали замъците на знатните японци. По това време имало наказание за убийство на акита-ину, често даже отрязвали ръце или крака за това.
В историята на породата е интересно това, че по време на световните войни активно са я използвали в сражение, което едва не довело до пълното унищожаване на този вид кучета.
В началото на 1946 г. имало само 10 кучета от тази порода, но въреки това тази порода е оцеляла. През 1972 г. в Япония била създадена организация, задачата на която била да контролира чистотата на тази порода.

В сряда на 8 април в Токио неочаквано е паднал сняг. Според местните метеоролози, още преди неделята в столицата ще доминира студено време и силни дъждове.
Трябва да отбележим, че в понеделник на 6 април в Токио времето е било горещо, термометарът е показвал 22 градуса.
Каква е причината за такова влошаване на метеорологичните условия, което е типично за средата на зимата, метеоролозите не знаят.
В момента в префектура Нагано снягът е достигнал 6 см, а в префектура Точиги – 2 см.
В Япония вече е цъфнала сакурата. Нейния цъфтеж японците свързват с окончателно установяване на пролетта.
Последният път, априлски снеговалеж е имало в Токио преди пет години.

Командировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.