Един човек решил да си построи дом. Първоначално той започнал да копае дълбока яма за фундамента. В редките минути на почивка, той виждал от мястото си само облаците в небето и краката на хората, които минавали наблизо.
Когато основата била готова, човекът започнал да изгражда стените на първия етаж. Сега той стоял на земята и по време на почивката можел да погледне във всички посоки. Тук той виждал много повече, отколкото преди.
Колкото къщата ставала по-висока, толкова човекът можел да вижда по-надалеч. От втория етаж виждал почти цялата улица, а от третия – съседната. На всеки етаж изгледът ставал все по-широк, а перспективата все по-впечатляваща.
Когато човекът се качил на покрива на къщата си, той видял цялото селище – всички къщи, улици и пресечки. Виждал и къде и защо хората бързат по улиците.

Веднъж трима братя видели Щастието седящо в една яма. Един от братята отишъл към ямата и помолил Щастието да му даде пари. То го дарило с много пари и той си тръгнал щастлив.
Другият брат поискал красива жена. Щом я получил веднага тръгнал с нея, извън себе си от щастие.
Третия брат се наклонил над ямата.
– Какво искаш? – попитало Щатието.
– А на теб какво ти е нужно? – попитал братът.
– Извади ме от тук, – помолило Щастието.
Братът протегнал ръка, изкарал Щастието от ямата, обърнал се и потеглил нанякъде….
А Щастието тръгнало след него ….

Веднъж Бородин се връщал с приятел от домашна музикална вечер, в която и двамата участвали.
Бородин свирел на флейта, а приятелят му на цигулка.
Било доста късно, фенерите едва мъждукали.
Бородин бил се замислил за нещо и широко крачел напред, а неговия заспиващ приятел малко изостанал…
Изведнъж се чул странен и непознат шум, викът на Бородин накарал приятелят му да се разсъни…
– Ей, къде си? – извикал приятелят му, но никой не отговорил.
Бородин бил изчезнал….
Изплашеният младеж замръзнал, услушал се и след малко дочул звук на флейта…
Интересното било, че мелодията на флейтата идвала като че ли изпод земята.
Оказало се, че в тъмното Бородин се е препънал и паднал в една дълбока яма.
– Александр, всичко наред ли е с теб?
– извикал приятелят му отгоре.
– За сега не знам, – казал Бородин, – но слава Богу, изглежда флейтата е цяла!

Всеки украсява света около себе си, както му посказва фантазията.

Например, британецът Стив Винд решил да декорира „ямите“ в гр=ада си. Вижте какво се е получило.

Тези миниатюрни произведения от декорирани растения привличат вниманието на минувачите.

Така всички виждайки тези „прелести“ заобикалят неравната пътна настилка.

При споменаване на щата Монтана си представяме неговите заснежени върхове, но не и гигантска дупка, пълна с вода, която има ръждив цвят.
Тази цепнатина е наречена „ямата на Беркли“. Дълбока е около 500 метра и има повече от 180 милиона кубически метра токсична вода.
Тази яма е изкопана в средата на 20 век. От тук са се добивали полезни изкопаеми.
Когато преустановили копаенето, в дупката започнали да се натрупва вода, която поглъщала всички химически елементи от околните стени.
Ямата на Беркли се явява едно от най токсичните места на планетата.
От това, което се съдържа във водата изпълваща ямата, ще ти спре дъха. В нея има манган, желязо, арсен, алуминий, кадмий и цинк.
В този водоем не се въди риба, а птиците летят на километри от него. Тук живеят особени микроскопични организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Нивото на водата в ямата продължава да се увеличава.