На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Един човек решил да си построи дом. Първоначално той започнал да копае дълбока яма за фундамента. В редките минути на почивка, той виждал от мястото си само облаците в небето и краката на хората, които минавали наблизо.
Когато основата била готова, човекът започнал да изгражда стените на първия етаж. Сега той стоял на земята и по време на почивката можел да погледне във всички посоки. Тук той виждал много повече, отколкото преди.
Колкото къщата ставала по-висока, толкова човекът можел да вижда по-надалеч. От втория етаж виждал почти цялата улица, а от третия – съседната. На всеки етаж изгледът ставал все по-широк, а перспективата все по-впечатляваща.
Когато човекът се качил на покрива на къщата си, той видял цялото селище – всички къщи, улици и пресечки. Виждал и къде и защо хората бързат по улиците.

Веднъж трима братя видели Щастието седящо в една яма. Един от братята отишъл към ямата и помолил Щастието да му даде пари. То го дарило с много пари и той си тръгнал щастлив.
Другият брат поискал красива жена. Щом я получил веднага тръгнал с нея, извън себе си от щастие.
Третия брат се наклонил над ямата.
– Какво искаш? – попитало Щатието.
– А на теб какво ти е нужно? – попитал братът.
– Извади ме от тук, – помолило Щастието.
Братът протегнал ръка, изкарал Щастието от ямата, обърнал се и потеглил нанякъде….
А Щастието тръгнало след него ….

Веднъж Бородин се връщал с приятел от домашна музикална вечер, в която и двамата участвали.
Бородин свирел на флейта, а приятелят му на цигулка.
Било доста късно, фенерите едва мъждукали.
Бородин бил се замислил за нещо и широко крачел напред, а неговия заспиващ приятел малко изостанал…
Изведнъж се чул странен и непознат шум, викът на Бородин накарал приятелят му да се разсъни…
– Ей, къде си? – извикал приятелят му, но никой не отговорил.
Бородин бил изчезнал….
Изплашеният младеж замръзнал, услушал се и след малко дочул звук на флейта…
Интересното било, че мелодията на флейтата идвала като че ли изпод земята.
Оказало се, че в тъмното Бородин се е препънал и паднал в една дълбока яма.
– Александр, всичко наред ли е с теб?
– извикал приятелят му отгоре.
– За сега не знам, – казал Бородин, – но слава Богу, изглежда флейтата е цяла!

Всеки украсява света около себе си, както му посказва фантазията.

Например, британецът Стив Винд решил да декорира „ямите“ в гр=ада си. Вижте какво се е получило.

Тези миниатюрни произведения от декорирани растения привличат вниманието на минувачите.

Така всички виждайки тези „прелести“ заобикалят неравната пътна настилка.