Вселената е пълна с тайни, които не се поддават на разкриване. Съществуват различни феномени, които често надхвърлят разбирането на съвременната наука. За съжаление, тайните на много изобретения, направени преди хиляди години и намерили широко приложение в ранните периоди на развитието на човечеството, в днешно време са изгубени. Съвременни аналози на някои от тях са се появили чак в наши дни.
Многобройни римски сгради, стоящи в продължение на хиляди години, са пряко доказателство за по-високо качество на римския бетон в сравнение със съвремения, където модерните сгради започват да западат и се събарят само 50 години след като са ги построили.
Тайната на дълголетието на този древен бетон е открита наскоро.
В състава му влиза вулканична пепел.
Изследователи са описали механизма благодарение, на който свръх стабилното съединение калций-алуминиев силикат-хидрат свързва материалите. В процеса на неговото производство в атмосферата се изхвърля по-малко въглероден диоксид, отколкото от което и да е текущото производство на бетон.
Древният бетон си има и недостатъци. Към тях ще отнесем дългия период за сушене и по-малката якост, отколкото при съвремения бетон.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.