Пустинарката снася яйцата си в горещия пясък на Сахара. Лошото е това, че жадните й пиленца няма какво да пият.
Затова мъжкия отлита към някой оазис и се гмурка във водата. Перата му са така устроени, че могат да попиват водата, като гъба за баня. Когато се върне, пиленцата изсмукват водата от перата му. Така получават вода. Лесно, нали?
Мъжкият на пустинарката е грижовен баща, защото за да донесе вода на малките трябва да премине най-малко 100 километра.

От една доза се получават 50 бисквитки. А ето и продуктите: 250 грама шоколад; 50 грама масло; 60 грама захар, по рецепта е 100 грама, но се получават прекалено сладки; 2 яйца; 200 грама брашно; една чаена лъжичка бакпулвер; ванилия; 1 чаена лъжичка настъргани лимонени кори; щипка сол; пудра захар за поръсване.
За да се приготви не се изискват особени умения. Шоколада и маслото се разтопяват на водна баня. Яйцата със захарта се разбиват, добавя се ванилията и лимоновите кори. Получената смес се излива в разтопения шоколад с маслото.
Смесете брашното с бакпулвера и солта и бързо го объркайте със шоколадовата смес. Не го бъркайте продължително време, защото бисквитките ще станат много корави. Полученото тесто оставете в хладилника за 1 час.
Оформете топчета и на всяко сложете по парче от орех. Оваляйте ги в пудрата захар. Сложете ги върху лист за печене и на известно разстояние, защото при печенето се разливат.
Печат се на 170 градуса за около 15 минути.

Тези невероятни чехи! Дай им свобода и те от любимата си пилзенска бира ще направят супа. Въпреки, че те я правят не от днес.
За да я направите ви са необходими: 400 мл бира, 300 грама черен хляб, 400 грама говеждо месо, 300 грама моркови, целина и корени от магданоз, лук, 2 яйца, 1/4 сладка сметана, кимион, смлян черен пипер и сол.
А ето и начина на приготвяне.
В посолена вода се сваряват месото и зеленчуците. Черният хляб се нарязва на кубчета, залива се с бирата и се остава да кисне. Към полученият бульон прибавяме мокрия хляб с бирата. След, което оставаме получената смес известно време да ври. Добавяме кимиона и разбитите яйца, разбира се и сол на вкус и малко черен пипер, а накрая идва ред и на сметаната.
Приятен апетит.

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.