Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.

Учените са открили, че мълнията не е уникално явление само за Земята. Например, тя редовно се наблюдава на Марс и Сатурн. До скоро не беше известно, че мълниите могат да възникват не само в атмосферата на планетите, но и сред космическото нищо. Освен това мощността на такива разреждания се равнява на трилион земни мълния.

Потресаващ въображението електрически разряд е бил открит близо до галактиката 3C303. Дължината на тази „мълния“ се оценява на 150 000 светлинни години, 50% по-дълга от Млечния път.

Как е възможно това?

Подобно на повечето от най-големите явления в космоса, този разряд е извикан от примадоната на вселенската сцена черната дупка. Астрономите вярват, че супермасивна черна дупка в центъра на 3C303, има необичайно силно магнитно поле, което от своя страна генерира електричество, което създава такова голямо електрическо разреждане, че ние сме го фиксирали във Вселената.

Тази необичайна река се нарича Селеста. Тя се намира в Националния парк Тенорио в Коста Рика. Отличава се с необичайния си цвят на водата. Цялата вода сияе в наситен тюркоазен цвят.

Това явление се дължи на вулканична активност в региона. Сярата си взаимодейства с карбонат в резултат, на което водите на реката са уникално оцветени. Основен източник на сяра и карбонат е близко разположения вулкан Тенорио.

Според една местна легенда, по времето, когато Бог е създал света, за да оцвети небето в син цвят, потопил четката си във водата на реката.

В отделни места се срещат горещи извори и спокойни завои. На едно от местата е разположен красив водопад.

Това природно явление е удивително по своята красота.

То се наблюдава, когато слънцето се издигне високо в небето. Слънчевите лъчи минават през високите облаци, състоящи се от ледени, шестенни кристали.

Слънчевата светлина се пречупва в тях и се образуват причудливи образи. А пред нас застава „огнена дъга“.

Това явление не е локално, то може да се разпростре на няколко стотин квадратни километра.

Апаратът на НАСА „Касин“ за първи път е забелязал слънчевите частици, които се движат с невероятна скорост около Сатурн. Тези наблюдения дават възможност на учените да изследват по-отблизо рядко явление, което се случва около планета с необичайна магнитна система.
Първите слънчеви частици около Сатурн са наблюдавани още през 2007 г., но сега апарата се справя с безпрецедентни подробности. Последните наблюдения показват, че Сатурн създава нещо като ударна вълна, която ускорява частици, придавайки им значителен енергетичен заряд.
Подобни ударни вълни са значително по-големи, когато се формира нова звезда в галактиката. Тогава частиците се ускоряват до скорост близка до тази на светлината.
Около планетата за първи път се наблюдава такова поле. Изследователите предполагат, че тези ударни вълни са източник на космическите лъчи.
От НАСА твърдят, че ударната вълна в магнитното поле на Сатурн съответства на вълна близо до свръхнова и на тази база могат да се изследват звездите.