Всички знаем какво е нар. Височина на растенията достига до 5-6 метра, в чиито клони се формират сферични плодове. Плодовете имат дебела кожа, която може да бъде жълта или червена. Обичайният размер на плода е 6-10 сантиметра, но понякога можем да видим истински гиганти с диаметър 20 сантиметра.
Във вътрешнистта на плода в малки камерки са разположени около 1000 зърна, те са обвити от много мека и вкусна корица.
Яжте нара със зърната, не ги изхвърляйте, те са полезни, въпреки че при някои заболявания използването им е нежелателно.
В древен Рим, това растение е имало две латински имена Malum granatum и Malum punicum. Второто може да се преведе като „пуническа ябълка.“ Ако с ябълката всичко е ясно, знайте, че римляните са наричали пунийци финикийци, който през XII-VII век се преселили от Мала Азия, Северна Африка и основали няколко колонии, в които влизат Утика, Лептис Магна, Картаген … По това време смятали, че картагенските нарове са най-добрите.
Malum granatum означава „зърнеста ябълка“. Този израз се формира на базата на имената на този плод в другите страни. Така например, в Италия се нарича melograna, Франция – grenade, Германия – Granatapfel (Apfel – ябълка), Швеция – Granatapple и така нататък.

Англичанин, французин и българин разглеждали картината „Адам и Ева в рая“
– Погледнете, колко са спокойни, улегнали и стабилни, – казал англичанина. – Съвсем ясно е, че са британци.
– Глупости, – казва френцузина. – Те са голи, но и прекрасни. Не могат друго да бъдат освен французи.
– Вие какво, слепи ли сте? – казал българина. – Те нямат дрехи, нито дом. Имат само една ябълка. Нима това е рай? Веднага се разбира, че са българи.

Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

Немския ботаник Карл Гьобел имал познат художник.
Веднъж художникът помолил ученият да даде оценка на новата му картина „Грехопадението“.
Гьобел доста дълго наблюдавал картината и накрая заявил:
– Тази карти не става.Тя не съответства на историческата истина.
На изумения поглед на художника ученият отговорил:
– Сорта на ябълката, която Ева предлага на Адам е въведен само преди 80 години.
Като допълнение за това отрицание, можем да добавим, че никъде в Библията не се говори за ябълка, а за плод.

Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.