Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?

Всеки град може да се разглежда от различни страни. Ню-йоркската компания The Ride използва „театралния“ образ на града и с помощта на улични изпълнители, които не са по-малко от артистите в театрите на Бродуей, превръща екскурзионното пътуване в незабравимо шоу.
Фирмата е оборудвала автобуси, използвани за туристически обиколки, предназначени за 49 пътници, със салон във вид на театрален партер. Вътре е монтирана осветителна и звукова апаратура. Прозорците на автобусите са направени така, че туристите да усетят величието на градските небостъргач.
Всеки ден автобусите тръгват от хотел Marriott Marquis на Таймс Скуеър и изминава 7 километра край Крайслер-билдинг, Централната железопътна гара, Емпайър Стейт Билдинг, театрите на Бродуей и стигат до Сентръл парк. Часове наред гид-аниматори развличат и осведомяват туристите в автобуса за забележителностите на града. На всяка периодична почивка, туристите наблюдават през прозорците улични представления: танци, песни, пантомими…, създадени специално за тях. Всеки път представленията са различни. Независимо колко пъти клиентите използват тази услуга, те никога няма да видят едно и също шоу. Това удоволствие струва 65 долара на човек.
Мисля, че подобно туристическо развлечение може да има не само в Ню Йорк.

В  една австралийска болница се случило чудо. Жена в 27-та седмица от брамеността си родила близнаци – момче и момиче. Децата били недоносени и веднага след раждането били оставени в интензивното отделение. Момиченцето с оказало здраво, а опитите да съживят момчето били напразни. Лекарите трябвало да признаят, че детето е мъртво.
Донесли момченцето на майката, за да се прости със него. Жената прегърнала детето до гърдите си и така останала с него два часа. Заедно с мъжа си тя говорела на сина си, как ще го нарекат, разказали му, че има сестра. Говорили му какво ще направят с него в бъдеще.
Изведнъж момченцето въздъхнало. Лекарят помислил, че това е просто рефлекс, но когато майката се опитала да го нахрани, като натопи пръста си в кърмата, дишането на детето станало равномерно. Скоро то отворило очи.
Лекарят, който се намирал близо до майката в този момент, само клател глава и казвал: „Не вярвам, това не може да бъде“.
Този случай станал известен след като родителите на близнаците разказали своята история в едно телевизионно шоу. Сега момченцето е на 5 месеца и е напълно здраво.