Облекчаването на автомобилните детайли, позволяващо да се снизи разхода на гориво и намаляване на емисиите в атмосферата е основен проблем сред автомобилистите. Източник на вдъхновение за работещите в това направление инженери послужило парченце от порест шоколад. Идеята се състои в това, че произведените пластмасови детайли, за да намалят теглото си в тях се инжектират газови мехурчета.
Говорейки за метални изделия, намаляване на теглото им може да се постигне чрез използване на друг тип или клас от метал. Преходът към по-трайни и по-леки материали метал могат значително да намалят собственото тегло на превозното средство. Но лекотата на пластмасови части обикновено води до нежелани последици като загуба на сила, издръжливост, намаляване и влошаването на функционални свойства.
На специалистите им се отдало да намерят оригинален подход, който се състои в следното. При отливане на детайлите се използва технологията MuCell, подобна на впръскаването на мехурчета въздух в пластмасата. Получава се метал с пореста микроструктура.
Обемът на автомобилните емисии в околната среда зависи до голяма степен от такива показатели, като масата на превозното средство. Неговото намаляване води до икономия на гориво.
В последните 30 години коли станаха все по-тежки, поради появата на допълнително оборудване и рязко затягане на изискванията за сигурност.
Освен това, технологията MuCell  има следните предимства: отливането на пластмасовите части става при по-ниско налягане и се е увеличил броя на частите, произведени за единица време. Ускореното производство и повишената му ефективност водят до съкращение на енергопотреблението и намаляване на емисиите от промишлеността.
Като част от програмата за опазване на околната среда се предвижда през 2020г. да се намали масата на произвеждани автомобили не по-малки от 100кг и много по-големи модели до 300кг.

Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.

Японците са измислили устройство, което променя вкуса на храната. Уникалното устройство „Meta Cookie» не оказва влияние върху вкусовите рецептори, но използвайки го, вие ще се почувствате как вкуса на храната се е променил. Този ефект, изследователи от Токийския университет са постигнали като са въздействаи върху зрението и обонянието.
За да се „трансформира“ яденето е необходимо да си сложите специална каска.
Направен е следният опит. На човек са дали да опита съвсем безвкусни бисквити. Човекът, разбира се, вижда и усеща бисквитките в ръцете си. Движението на ръка с бисквитите се фиксира от камерата, а мощен процесор променя изображението. От вътрешната страна на шлема се появява изображение на шоколад. Освен това излизащия от капсула аромат, прави храната съвсем естествена.
За сега този фокус е ставал само с бисквити, но учените са уверени, че скоро ще могат да разширят асортимента.
Разработчиците предлагат тяхното изобретение да се използва в борбата срещу пристрастяването към нездравословна храна и за всички, които желаят да отслабнете без  използването на изморяваща диета.

От една доза се получават 50 бисквитки. А ето и продуктите: 250 грама шоколад; 50 грама масло; 60 грама захар, по рецепта е 100 грама, но се получават прекалено сладки; 2 яйца; 200 грама брашно; една чаена лъжичка бакпулвер; ванилия; 1 чаена лъжичка настъргани лимонени кори; щипка сол; пудра захар за поръсване.
За да се приготви не се изискват особени умения. Шоколада и маслото се разтопяват на водна баня. Яйцата със захарта се разбиват, добавя се ванилията и лимоновите кори. Получената смес се излива в разтопения шоколад с маслото.
Смесете брашното с бакпулвера и солта и бързо го объркайте със шоколадовата смес. Не го бъркайте продължително време, защото бисквитките ще станат много корави. Полученото тесто оставете в хладилника за 1 час.
Оформете топчета и на всяко сложете по парче от орех. Оваляйте ги в пудрата захар. Сложете ги върху лист за печене и на известно разстояние, защото при печенето се разливат.
Печат се на 170 градуса за около 15 минути.

Кафето в Коста Рика се явява национално богатство. Тази малка държава  предоставяне кафе на зърна на световния пазар от началото на 18 век. Благодарение на високия планински климат и плодородните почви с минерални останки от вулканична магма, костариканското кафе има богати нюанси от вкусове. Отчетливо се проявяват отенъци на кайсия, цитрус, слива и шоколад.
Ето и продуктите за получаване на вкусно кафе:две чаши вода, осем чаени лъжички кафе Таразу и една чаена лъжичка захар.
В Коста Рика кафето се приготвя по следния начин.
Водата трябва да достигне до кипене. Върху съд поставяме марля и изсипваме кафето. Хубаво е ако марлите са с няколко слоя. Върху марлята с кафето изливаме горещата вода, след като се оттече цялата вода се добавя захарта.
Кафето по костарикански се разсипва в малки предварително затоплени чашки.
Това кафе се нарича „изгарящо“, когато си пийнете от него ще разберете за какво става дума.