За това ви са необходими: една чаша мляко – 250мл, 100 гр масло. 150 гр брашно, 4 яйца и щипка сол.

А ето как се приготвят: В тенджера налейте млякото, сложете маслото и солта. Маслото ще се разтопи постепенно на огъня. Към получената смес добавете брашното, като постоянно разбърквате. Отделете еднородната маса от огъня. Добавяйте яйцата едно по едно. Те се слагат само в горещо тесто.

С готовата смес напълнете готови форми или увита лента намазана с масло с дължина 10 см. Разположете ги в добре намазана тава на разстояние 5 см едно от друго.

Еклерите се изпичат при 180 градуса за 30 минути. При печене фурната не се отваря.

В готовите еклери се прави отвор, който се запълва с крем, а отгоре се заливат с разтопен шоколад на водна баня.

За приготвяне на крема са нужни: 400 мл мляко; 2 жълтъка; 1,5 супени лъжици брашно; 1,5 супени лъжици нишесте; 80 г захар и ванилия.

Начин на приготвяне: В съд разбиваме жълтъците със захарта и ванилията, вливаме млякото и добавяме брашното, нишестето. Добре разбъркваме сместа, за да няма бучки и в микровълновата фурна за 3-5 минути на максимална мощност я загряваме.

Непременно, след всяка минута изваждаме и добре разбъркваме. Гъстотата на крема зависи от времето на приготвянето му. Например, за това могат да отидат 4 минути.

Преди 3000 години в Китай започнали да замразяват плодови сокове. Принципа за приготвяне на прародителя на съвременния сладолед в това далечно минало бил много прост.
Снегът се смесвал с плодов сироп или сок. Това сега едва ли ще ни дойде наум, като се има в предвид „чистотата“ на снега при сегашната ни екология.
Рецептата за направа на сладолед е пренесена от Китай в Европа от пътешественика Марко Поло в края на XIII век.
Първоначално сладолед можело да се купи само през лятото.
Но когато през 1750 г. французинът Бюисон започнал да използва млечни продукти, сладоледа започнал да се произвежда и продава през цялата година.
Тъй като по това време хранителните добавки никой не е „химизирал“ сладоледа се е правел само от естествени продукти: сметана, белтъци от яйца, шоколад, касис, боровинки, както и други плодове.

3D-принтери сега са в служба на сладкарите. Британски учени решили да поставят сладко мастило в устройствата..
Получили са вкусни и оригинални продукти. С новото устройство могат да бъдат отпечатани триизмерни обекти, използващи обикновен шоколад. „Сладкия 3D принтер“ е разработена от британски учени от Университета на Екзитър.
Отпечатването върху шоколад започва по същия начин, както при всеки друг триизмерен печат. Първо, се отпечатва изображението на равнината и след това слой по слой се изгражда 3D-образната форма. След втвърдяването на един слой на машината се премине към следващия.
Преди това са били правени и други опити да се изградят „хранителни принтери.“ Например, през 2010 г., изследователи от университета „Корнел“ в САЩ са използвали втечнени продукти като мастила за специално проектирани машини.
Най-далече са стигнали японците. Те са се научили да печатат миризми.

Хотел Swissotel предлага на гостите си нова услуга.
След дълги медицински изследвания, била разработена специална методика за клиенти страдащи от стрес и имащи проблеми със съня.
Комбинацията от методи съдейства за разслабване и спокоен сън. Преди да си легнат, клиентите 30 минути дишат горски въздух и получават топла напитка с шоколад.
Медиците са установили, че разредения въздух разслабва, успокоява и предизвика чувство за лека умора.
В стаите на хотела мирише на лавандула, а когато посетителят си легне, специални прибори спомагат на тялото да заспи.
Сутрин, за да почувства прилив на бодрост, клиента прекарва 30 минути под лампа, симулираща ярка слънчева светлина и получава студено питие от билки.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.