Преди няколко века в Англия и Шотландия се налагало специално наказание за жените.
Слагали им специални маски на лицето, от които към устата отивали железни шипове, които болезнено въздействали ако езикът се движи.
С такава маска жената била изложена на публични места.
Сред наказаните най-често били свадливи жени и тези, за които предполагали, че са магьосници. Като не можели да говорят те не могли да изричат заклинания.

Животинският свят в Нова Зеландия удивлява с разнообразието от безкрилите си насекоми. Особено интересно е гигантското насекомо Deinacrida heteracantha. То се смята за най-тежкото насекомо в света.
Рекордът принадлежи на самка, чиято дължина  достига 10 сантиметра, а теглото й 71 грама, но това се отнася за бременна самка.
Обикновено този вид насекоми тежат около 20-39 грама.
На какво се дължат големите размери на тези насекоми? Те са „живи изкопаеми“. Навярно имат много древен произход, Те са били в района на Нова Зеландия още преди да стане изолиран архипелаг.
Практически всички са безкрили. Външно те приличат на голям кафяв скакалец, но задните им крака са уголемени и покрити с огромни шипове. Когато се защитава, насекомото ги изнасят отпред и се опитва да нарани противника си.
Това насекомо добре се адаптира към всяка среда, независимо дали това е гора, поле, пещера, земя или горски парк. Те водят нощен живот. Повечето от тях са хищници, но някои от тях се хранят с лишеи, листа, цветя и плодове.
Тези насекоми допринасят значително за развитието на флората на Нова Зеландия, като участват активно в разпространението на семена от местни растения, които отделят след ядене на плодовете им.
Половата им зрялост настъпва на шест месеца. Женската снася веднъж около 200-300 яйца, а след това умира.
Днес значително е намалял броя на тези насекоми. Основната причина са бозайниците и гризачите доведени тук на острова от човека.

Смята се, че корейците първи са измислили броненосците през XV век. Наричали ги кораби-костенурки.

В корейските хроники е описано как те са обшивани с желязо и представлявали истинска морска крепост.

Според доста разпространена теория желязната обшивка с шипове е била основно средство срещу абордаж.

С такива бронирани костенурки адмирал Лий Сунсин разгромил японския флот по време на Имджинската война.

В един от парковете на Янтай в китайската провинция Шанджи са поставили пейка със шипове, за да не могат посетителите дълго да се заседяват на нея.
На всички в парка трябва да им бъде удобно. Поставянето на такива пейки е начин за борба с хора, които сядат на една пейка и така прекарват деня
За да изчезнат шиповете от повърхността на пейката е необходимо да се пусне монета в специален апарат. След известно време шиповете отново се възстановяват.
Те не са много остри и не могат да нанесат травма на човек, но да се седи на тях е твърде неудобно.
Идеята за такъв вид пейки принадлежи на скулптора Фабиан Брюнсинг, който по този начин искал да изрази протестта си срещу комерсиализацията на съвременния живот.
Той едва ли е предполагал, че неговата идея ще се приложи на практика.