Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:
– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..
И ето какво измислила:
– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.
И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.
След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.
Сложила си и бели петна за украса.
Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата извикал, след като видял наконтената гъба:
– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.
И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.
В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….