Симов затвори вратата и застана пред високото бюро.

– Приготвил съм се да вървя на тенис, – каза Радулов, – така че давай накратко.

Симов се постара да бъде убедителен, но докато още говореше, разбра, че Радулов знаеше за какво е дошъл. Човекът зад бюрото се държеше радушно, но очите му го наблюдаваха и внимателно проучваха.

– Яко си затънал, Симов. Говориш за вашите активи, но ако фалирате каква стойност ще имат те? Канторите ви са стари. Това са сгради от миналия век, които отдавна трябваше да се разчистят и за тях едва ли ще получите нещо. Помещенията, в които държите машините си, са в по-добро състояние, но те не са ваша собственост, вие сте само наемател там. Колкото до фирмата ви никой няма да я купи, щом конкуренцията ви доведе до фалит.

– Няма да допусна да ме смачкат, – Симов беше пребледнял, но се държеше твърдо.

– Така казвате вие, – засмя е Радулов. –  Възможно е да постъпват грубо и нечестно, но това е борба, конкуренция и надмощие на пазара.

– Да, те успяват благодарение на шантаж и клевети, – Симов кипеше от негодувание. – Човек трябва да бъде честен и почтен в професията си, а не да подлага динени кори на конкурентите си. Освен това, те дойдоха и се настаниха тук. Никой не ги е викал.

– Чакайте, Симов, вие не знаете с кого си имате работа. – гласът на Радулов стана назидателен. – Като приятел ви съветвам да не си окачвате сам въжето на врата. Защо не се откажете, докато е време? Бъдете благоразумен. Ако искате мога да говоря с тях и да ви помогна да вземете добра цена за фирмата си.

Симов усещаше, че Радулов иска да му помогне и че е убеден в това, което казва.

– Не, няма да се предам толкова лесно, – каза Симов.

Радулов дълго обмисля нещата и накрая каза:

– Винаги съм ви смятал за умен човек, Симов, макар и малко наивен. Но сега мисля, че сте неблагоразумен. И между нас казано, ви се възхищавам на упоритостта.

– Тогава наредете да ми се отпусне заема.

– Не мога да ви обещая нищо, Симов. Трябва да поговоря с другите от банката.

– Кога?

– Може би по-късно. – Радулов махна неопределено с ръка, той искаше по-скоро да се отърве от „натрапника“.

Мозъкът на Симов започна да работи бързо. Това, че му отказаха от банката, вече нямаше значение. Той нямаше да се откаже лесно. Живееше с надеждата, че все нещо ще измисли …..

Виктор беше голям пакостник. Той седна на масата, за да напише писмо до Бога.

Наближаваха празници, а и той като всяко момче искаше да получи нещо, но не какво да е.

Започна бавно да изписва буквите върху листа:

„Мили Боже, тази година аз се държах добре …..

Виктор се замисли малко. Осъзнаваше, че лъже, за това смачка листа и го хвърли в кошчето. Взе нов лист хартия и отново започна да пише:

„Мили Боже, през тази година аз се държах добре почти винаги …..

Виктор отново се замисли и смачка листа. Огледа се и забеляза, че майка му не е в стаята. Тогава взе статуетката на Дева Мария, скри я в една голяма кърпа и отново седна на стола да пише:

„Мили Боже, ако искаш още веднъж да видиш майка Си …..

След това започна да описва какви подаръци желае с надеждата, че неговият „шантаж“ ще успее.

В търсене на средства за нелечими болести, британски учени са създали 155 ембриони със смесен генетичен материал – от животни и хора. Тази информация се е появила в резултат на запитване от независимият депутат лорд Елтън.

След влизане на закона за оплождането при човека и ембриологията през 2008г., три лаборатории в в Kings College в Лондон, Университет на Нюкасъл и Университета на Уоруик са получили лиценз за научни изследвания от този вид. Това е помогнало да се получат ембрионални стволови клетки, които могат да бъдат използвани за справяне с някои сериозни и все още нелечими болести.

В момента създаването на хибриди е спряно, поради недостиг на финансии, но учените се надяват да продължат изследванията си в бъдеще.

Лорд Алтън е яростен противник за създаването на животно-човешки хибриди и смята, че трябва да се забрани подобна практика „поради принципни съображения“. Призива на учените, че по този начин ще се създадат лекарства за нелечими болести, той нарича „емоционален шантаж“. Повечето негодуват, че създаването на такива хибриди се правят тайно.

Наскоро група от водещи учени поиска от закона да се забрани да се прехвърлят на животните човешки свойства, например, въвеждане на човешки стволови клетки в мозъка на примати. По закон такива хибриди трябва да се унищожават на двумесечна възраст.

Професор Робин Лавел-Бадж от Националния институт за медицински изследвания казва: „Целта на тези експерименти е да се научат повече за ранните етапи на човешкото развитие и да се разработят терапии за сериозни заболявания, и като учен аз мисля, че продължаването на подобни изследвания отговаря на мораления кодекс“.