Ски скачач от трамплин не би искал попътен вятър. Той само му вреди.
За него по-добър е насрещния вятър. Благодарение, на който пред ските при полет се създава въздушна възглавница и той лети по-нататък.
За началото на скока спортиста отделя определено време, през което треньора се опитва да избере най-добрия момент за потегляне, отчитайки вятъра.
Смяната на ветровете по време на състезание, може да напрари неравни условията за учасниците.
Ако скиора има само попътен вятър, неговите шансове, даже и с най-добрата техника, рязко се снижават.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

В Бразилия са намерили уникален бял делфин.

Делфини-албиноси са рядко срещани в природата. Те са забавни и симпатични, но имат много малко шансове за оцеляване.

Бразилските морски биолози са открили уникалния вид във водите край Бразилия, въпреки че такива делфини се срещат край бреговете на Южна Африка.

Делфина е засечен съвсем случайно. Такива животни обикновено са срамежливи и рядко изскачат от водата, за разлика от своите сиви събратя.

След като делфина е забелязан, имало съмнения дали това е делфин, поради необикновения му цвят.

Изследователите твърдят, че малкия делфин е плувал близо до възрастен, вероятно това е била майка му. Обикновено бебетата делфини оставят с майките си 6 месеца, след това престават да сучат и стават независими.

Делфините-албиноси дължат необичайната си окраска на липса на меланин. Такива животни трудно оцеляват, защото ги изяждат хищници или ги улавят бракониери в мрежата си. Освен това те имат слаба имунна система и често са подложени на различни заболявания. Замърсяването на водите от промишлени отпадъци, също води до бързото им унищожаване.