Черният дроб е деликатен продукт. Пърженият дроб от свине и говеда прилича понякога на подметка, той става корав и горчив.

Каква грешка допускаме при приготвянето на дроба и как да го изпържим, за да стане сочен?

За да останат парчетата черен дроб сочни и меки, е необходимо  да ги поръсим със сода съвсем леко. Предварително, разбира се, се махват жилките и ципите.

След час парчетата дроб трябва добре да се измият под обилна достатъчно силна струя вода. Добре се подсушават с хартиена или платнена кърпа.

След това се осолява, добавя се ароматен пипер или други любими подправки, но без да се увличаме, да не би да се отстрани естествения, характерен вкус на дроба.

Можете да минете и без подправки, дори и без обичайната сол. Ако добавите в маслото, скилидка чесън или разен портокалова кора.

Или посолите вече изпърженият черен дроб и добавите към всяка порция колелца червени чушки.

При самото пържене, не трябва да загрявате много тигана. Преди самото пържене панирайте парчетата в пшеничено оризово брашно.

Всичко става за 10 минути и топящият нежен, невероятен дроб с хрупкава коричка е готов.

Приятен апетит!

Не за първи път семейство Ганеви оставаха без пари. Дори хляб нямаше с какво да си купят. Жана отиде на работа без закуска. Тя бе подтисната и разтревожена. По пътя си мислеше, от кого да вземе малко пари на назаем.

Със същата тревога и мъка в къщи останаха съпруга ѝ и двамата ѝ сина. Тримата мъже мълчаливо обмисляха, какво да направят, за да се преборят с глада.

По-големият от синовете Светозар имаше на другия ден изпит. Той учеше задочно право, затова се опита да забрави глада и отиде в стаята да чете. Бащата Христо и по-малкия син Цанко останаха с наведени глави в хола. И двамата бяха посърнали.

По едно време Цанко стана и пусна телевизора. На екрана се преследваха коли, гърмежи и пукотевици,  на земята хора облени в кръв, поредният екшън.

– Това интересно ли ти е ? – попита Христо.

– Какво да правя? Стомахът ми къркори, ще полудея….., – запротестира Цанко.

– Поразкарай се из квартала, може и да се окаже някоя, макар и временна, работа, – бащата се опита да насочи сина си към по-полезна дейност.

– Скапан живот, – изруга Цанко. – Татко, идва ми да ……

– Ще преживеем и това някак си, имали сме и по-тежки случаи, – каза умиротворително Христо. – Ще отида в кухнята. От това, което е останало ще опитам да приготвя нещо.

Хладилникът беше празен. На масата имаше малко парче зеле, три домата, две чушки и пера от праз, В паничка бяха сложени четири сварени картофа.

Христо огледа това богатство и реши да направи от него салата. Всеки от продуктите надроби на ситно, поръси всичкото със сол и от празната бутилка олио изцеди две три капки. С две вилици обърка всичко. Гребна малко отгоре и опита, стори му се вкусно.

Зарадва се и повика синовете си:

– Хайде, идвайте да ядем!

Всеки от тримата въоръжен с вилица, седна на масата. Гребяха бързо и мълниеносно ометоха „нещото“ в голямата купа.

Христо погледна към Светозар, знаеше, че големият му син все намира кусури на всичко и го попита:

– Е, Светльо, признаваш ли ме за готвач?

– Буламача ти не беше лош, – засмя се Светозар.

– Браво, татко, – похвали го Цанко, – беше чудесно. Много бе вкусно.

Изведнъж и тримата избухнаха в смях…..