В центъра на Лондон са намерили  погребани хор от времето, когато е върлувала „Черната смърт“. Това се случило, когато прокарвали високоскоростна жп линия през града.
Телата били намерени при прокарване на тунел в района Charterhouse Square. До 15 март са изкарани 13 тела. Намерени в близост глинени изделия показват, че телата са били погребани в средата на XIV век.
По-рано археолозите са предполагали, че в покрайнините на Лондон могат да се намерят масови гробове от времето, когато там е върлувала чума. В новооткритата гробница скелети били подредени в стройни редици. Това, според експертите, показва, че телата са били погребани в началото на епидемията, когато броят на смъртните случаи е бил малък. В по-късните етапи трупове са били безразборно изхвърлени в масови гробове.
Образците от пробите на ДНК събрани от скелетите, могат да хвърлят светлина върху развитието и разпространението на щамове от чумата от времето на „Черната смърт“ до ден днешен.
Този гроб не е първият, който са открили археолозите. През април 2011 г. погребани хора са намерени до терминала Ливърпул Стрийт. Там са намерени стотици скелети.
Изграждане на  линията Crossrail на стойност близо 16 милиарда паунда е започнало през 2009 година. До 2018 г. високоскоростна железопътна ще събере 39 станции в Лондон и околностите. В момента изкопни работи са проведени на 40 обекта. Изграждането на линията е най-големият археологически проект в Обединеното кралство.

В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

Малките египетски мравки създават големи проблеми на немските власти.
Тези насекоми, които имат дължина само 2 мм се хранят с изолационните покрития на кабели и атакуват компютърни микросхеми.
Освен това те пренасят причинителите на различни заболявания, включително салмонелоза.
Потокът от „кафявата чума“ със всяка година все повече и повече нахлува в Европа и се превръща в истинско бедствие.
В компютрите мравките са привлечени предимно от защитния гел, използващ се за изолация, както и самият чип, който за тях е уютна и топла среда.

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.