Михаил Василиевич Ломоносов е бил известен учен и към скритото значение на сънищата се е отнасял много критично.

Веднъж, когато пътувал в чужбина, му се присънило, че вижда „изхвърлен, разбит кораб с баща му на необитаем остров в Ледено море, където е бил отнесен в една буря през младежките си години“.

Този сън много обезпокоил Ломоносов.

Когато се върна от чужбина в Петербург, първо се отправил към баща си. Оказало се, че той е излязъл в открито море на риболов. Но са минали вече четири месеца откакто е заминал и не се е върнал, нито той, нито някой от неговите другари.

Ломоносов организирал група за търсене на изчезналия си баща. След известно време го намерил мъртъв на „присънилия“ му се остров. Там го и погребали.

Впоследствие някои учени започнаха да третират случая като доказателство за съществуването на телепатична връзка между близки роднини.

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?

Две мухи решили да забягнат в чужбина. Срещнали по пътя една пчела и й казали:
– Ела със нас в чужбина, за да живееш по-спокойно. Папагалите твърдят, че там е само лято и денят е безкраен. Всеки живее охолно. Няма глад и страх. Там осъждат всеки, който убива мухите. Тук не живеем, а едва съществуваме. Нито сме живи, нито умрели. Паяците плетат тънки мрежи, за да ни ловят. Днес алчни паразити ни изтребват с разни отрови и мухоловки. От всякъде ни дебнат само беди.
– Е на добър път мухички, – казала пчелата. – Аз оставам тук да споделя със всички радости и болки. Нашенци ме уважават, ценят питите ми. През лятото и зимата се грижат за мен. Вие вървете, но запомнете, че ако не допринасяте нещо за другите и там добро няма да видите.

След като стават популярни, почти всички автори се радват на срещи с читателите, а това неизменно е придружено с подписването на техни собствени творби.
Но след известно време това доскучава и читателите на новите книги остават без автограф. 66-годишната канадска писателка Маргарет Атууд също е уморена от пътуванията в различни градове и срещите с досадни читатели.
Така, един ден тя решава да създаде писалка, която може да подписва книги, които ще бъдат разположени на разстояние стотици километри от автора. Именно така се е родила идеята за писалка -робот.
Замисленото устройство е разработено от компанията Unotchit, която е основана от самата Маргарет. Проектът е спонсориран от британски книжни издателства.
Канадската писателка е демонстрирала изработената писалка на панаира на книгата в Лондон. Тя написва само няколко думи на таблет и след няколко секунди в другия край на павилиона тънка метална ръка хванала писалка, възпроизвела с почерка на писателката, на първата страница на нейна книга,  написаното от нея. След това авторката е повторила експеримента, като е „подписала“ нейни книги, намиращи се в Ню Йорк.
Най-интересното нещо е, че Маргарет не планира да продаде своето изобретение. Тя каза, че издателите ще го вземат, така че те биха могли по този начин да насърчат авторите, които работят с тях, и да дадат възможност на читателите, които живеят в малките градове да получат автографи. Не е нужно да споменаваме, че издателите вече потриват доволно ръце. Такова общение между автори и читатели неизменно ще  повиши продажбите на книги.
Подписването на книга в чужбина с това устройство е много по-евтино, в сравнение с организирането на пътуване във връзка с това.