Първият в света движещ се небостъргач ще бъде построен в Дубна. Всеки етаж ще се движи независимо от другите, а това ще придава на зданието различен облик във всеки отделен момент. Сградата ще има 80 етажа и ще струва 700 милиона долара.
Това е небостъргач, който ще се върти, ще се движи и ще променя непрекъснато външния си вид. Всеки етаж ще се върти около своя собствена ос.
Такова здание може да претендира за титлата „чудо на света“.

Това е една област от почти 530 квадратни километра, където има плетеница от стотици, дълги гигантски геометрични шарки, огромни изображения на животни и  „фантастични същества“.

Истинско световно чудо, което парадоксално не може да бъде направено от земята. Комплексността на фигурите и линиите може да се обхване само от въздуха

На земната повърхност се усещат наистина определени вдлъбнатини, които извикват в ума представата за път, улица или за дълги плоски бразди.

Като се абстрахираме от някои бележки на испански хроникьори от 16 и 17 век, системата от линии останала почти незабележима допреди около 70 години. Самата Панамериканска магистрала била построена през пустинята, без никой да забележи гигантските образи, тъй като те не се виждат от земята.

Първото по-точно наблюдения било извършено през 1926г. от изследователски екип, който нарисувал контурите на първите открити набраздени картини. Това необичайно откритие било потвърдено чрез описания и снимки направени от пилота на Перуанските военовъздушни сили, който прелитал над въпросната област.

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.

Успехът, както на всички е известно е капризна и непредсказуема госпожичка. Тя като недостигнато щастие, ни убеждава, че ние на първо място сме най-голямото чудо на природата.
Вътре в нас е запален пламъка предаван от безброй поколения и именно той ни призовава да станем по-добри. Ще го направим ли?
Ние ще упорстваме в стремежа си да станем по-добри, като мореплавател, който упорито се бори с яростната буря.
И тогава… успехът ще дойде при нас, като дългоочакван попътен вятър.