Архив за етикет: чувства

Другите…

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

„Стоманена“ любов

Паметник на влюбените в света е открит в древния сицилиански град Савок, който има статус в Италия на „Град на изкуството“.
Паметникът на известния италиански скулптор Нино Укино с необичайното име Comal Amore, което се превежда като „как да обичаш“, представлява композиция от неръждаема стомана, висока четири метра и широка 8 метра, на която са изобразени двама целуващи се младежи.
По-голямата част от паметника представлява преплетени стоманени пръти, на които младежите могат да се облегнат, символизиращи силата на чувствата и непрекъснатост на връзката им.
Масата на цялата скулптура е около 500 килограма, но издържа 7 тона стоманени прътове обграждащи фигурите.
Романтична традиция да се „укрепя любовта“ по парапети на мостове, паркове и улични решетки, фенери се е появила през 2004 г., след като писателя  и сценарист Федерико Moчия, описва този ритуал в книга си „Три метра над небето“, който се радва на огромен успех в  Италия, особено сред младите хора.

Вълшебната свирка

На двама млади, който много се обичали им се родил син. Кръстили го на златокосия бог на любовта Лола.
Минало време , момчето пораснало и станало овчар. Както всички млади овчари той очаровал околните със свиренето си. Свирел толкова хубаво, че докоснал сърцето на бог Лола, неговия покровител.
Веднъж богът слязъл и подарил на младия овчар вълшебна свирка направена от тръстика. Той започнал да свири още още по-хубаво.
И така се увлякъл в свиренето, че не забелязал как го залюбила прекрасната Светлана. Минали дни, но той не обръщал внимание на чувствата ѝ. Тогава оскърбената девойка се решила на отчаяна стъпка. Тя откраднала и изгорила вълшебната свирка.
Но това не ѝ помогнало. Овчарят започнал  много да тъжи, докато накрая затихнал. Погребали го близо до реката. Там и до сега расте тръстика.
Съществува предание, че овчарите прекрасно свирят, но никога не им върви в любовта.

Цифрова телевизия

Някои теоретици твърдят, че принудителното преминаване към цифрово радиоразпръскване е практическа реализация на идеята за „Big Brother“.
Те твърдят, че в телевизионни представки са вградени миниатюрни камери и микрофони, които могат да шпионират хората.
Друго твърдение описва използването на технологии, скрити в цифровия сигнал, които  ще се контролират мозъка и чувствата на хората чрез подсъзнателна реклама.
При закупуване на цифрова телевизия, не забравяйте да проверите за скрити камери!

Чувства чрез музикални инструменти

Основната цел на скулптура Филип Гилерм  е да отрази в своите работи чувствата и отношенията между хората. Но реализацията на тази идея е необичайна. Вместо самите хора, той изобразява струнни инструменти.
Дървените скулптури на майстора са причудливи и необикновени. Музикалните инструменти повтарят човешките действия и възпроизвеждат сцени от всекидневния живот на хората. Те се държат за ръце, танцуват, прегръщат се, изкачват се на планината, четат книги…..
Ние виждаме цигулки и виолончела, но в този момент съвсем не мислим за музика. На тяхно място си представяме обикновени хора-вълнуващи се, влюбени, замислени…
Филип Гилерм започва своя професионален живот в Париж, където се е и родил през 1950г. Тук е живял почти 20 години.
Последните години от живота си скулптура прекарва в постоянни пътешествия с жена си и двете си дъщери на неговата яхта.Той работи над различни проекти в различни крайща на света: в музей в Таити, международно летище в Нова Каледония, в яхт клубове и ресторанти в Бразилия и Австрия.
Цялата работа на скулптура е изработена от екзотична или отглеждани в определени области видове дървесина: червено дърво, топола, гръцки орех, палисандър, ….
Работите на Гилерм са изложени в галерии на Европа, Южна Америка, Канада, САЩ. Той продължава да въплъщава все нови и нови проекти, изразяващи емоции и мечти.