Господи, запази децата ми от лоши и зли хора! Болест да не ги достигне, нека растат здрави.
Господи, любов им дай, за да познаят и изпитат, какво означава думата „майка“. Не ги лишавай от бащини чувства, награди ги  с красиви души.
Животът съвсем не е рай, за това, Господи, дай им търпение. Помогни им да не се спъват в ежедневието, нито враговете да им надделяват.
Животът е сложен понякога, но мъдър. Не задържай за тях доброто. Животът им нека бъде дълъг, но помогни им да го изживеят истински,смислено и разумно.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.

Почти няма хора, които да не обичат музиката. Навярно всеки от нас си има поне една любима песен.
Вярвам, че ще се съгласите, че именно музиката поражда различни чувства в зависимост от самата мелодия.
Имено поради тази си уникалност музиката помага да се върнат отдавна забравени спомени. Това се практикува особено с хора, които имат болестта на Алцхаймер.
Как става това?
Оказва се, че  музиката по някакъв чуден начин подбутва човек, даже в по-късните стадии на дименция, към спомени, които са се загубили. Ако изберете за себе си определена музика, то може да си спомните първата целувка, разбира се, ако сте я забравили.
Нито разговорите, нито някакви други методи могат да влияят на двете полукълба на мозъка така, както музиката. На нея реагира даже и хипокампуса – специфична област на мозъка, отговаряща за дългосрочното съхранение на информация. Именно там се обработват усещанията при слушане на музика, които връщат забравени моменти от живота. Тези спомени се връщат дори със чувствата, които са свързани с тях.

За да имате щастливи отношения в семейството, малко е да бъдете само мъж и жена. Вие трябва да станете любовници и приятели, за да не търсите такива на страни.
При търсене на подходящия човек, обърнете внимание на следното нещо. Ако се чувствате добре, когато мислите и разсъждавате заедно, вие ще се обичате един друг, но трябва да се научите да дружите един със друг и да се съблазнявате взаимно.
Когато истински обичаш и имаш истински приятел до себе си, ти няма скриваш чувствата и болките си. Така двамата ще станете едно цяло и нищо няма да ви раздели.
Недоверието и съмнението се пораждат, вследствие на премълчаване за неща, с които не искате да тревожите другия. Но дали неизказаните неща няма да са препънка за развитие на бъдещите отношения в семейството.
Лъжата и извъртанията пораждат горчиви корени в душата на човека, а последствията са трагични.
Обичайте се и бъдете искрени един спрямо друг. Споделяйте проблемите си и се подкрепяйте. Това ще ви сближи и ще запази отношенията ви в добро състояние.

Сутринта беше досадна и пълна с неприятности. Преди малко Иво се бе сблъскал с Мери и тя му се бе озъбила.

Телефонът забръмча, натрапчиво. Иво протегна мързеливо ръка и каза едно безизразно:

– Да.

– Е как се забавляваш, там? – гласът ѝ звучеше бодро, нея не можеше да я сбърка с никоя друга.

Ели, Ели и пак Ели, …..

Кой е измислил мобилните телефони? Такъв заслужава повече от похвала. Колко ли щяха да бъдат разрушените съдби, съсипаните семейства, нещастни хора,  ….ако го нямаше това гениално изобретение.

Всъщност Ели нямаше основание да се съмнява в чувствата на Иво, но често му се обаждаше. Не, че го контролираше и проверяваше, просто ѝ се искаше да го чуе, но той не мислеше така.

Е, понякога съблазните на света продължаваха да демонстрират надмощие над Иво и го поваляха. Но всички тези кратки любовни приключения на различни места, за него оставаха без последствия. Той не беше търсач на силни усещания, но не отказваше на радостите, които му поднасяше живота.

Какво ли щеше да се случи ако Ели знаеше за тази трайна страна на живота му. Тя все пак е твърде умна и интелектуално, и житейски. И като всяка жена е уязвима в тези неща. Независимо, че бяха много близки с Иво, понякога върху лицето ѝ падаше сянка на съмнение. Тя никога не изразяваше с думи терзанията си, но Иво усещаше това, като непреодолима стъклена преграда.

– Може би днес ще обядваме заедно, какво ще кажеш? – малко неочаквано дори и за самия себе си предложи Иво.

– Сериозно? – Ели се засмя. – Мислиш ли, че е добра идея?

Иво добре  я познаваше. Един въпрос и облачето на съмнението изчезваше.

– Хайде, поне да вечеряме! – каза Иво.

За Ели бе важно, че Иво искаше да я види. Той пробутваше този номер не за първи път. Какво щеше да прави, ако тя изведнъж реши да зареже всичко и дойдеше при него да го види ……