Денят беше мрачен, но облаците скоро се разбутаха и слънцето се усмихна чаровно на събралите се да празнуват днешния ден.
Минчо обикаляше наоколо и се чудеше: „Какво ще правят тези хора тук?“ Той бе само петгодишен и тепърва се ориентираше в събитията.
Беше дочул някой да казва, че днес е „Ден на будителите“, но думата будители съвсем не му бе ясна.
По звучение я свързваше със будя, събуждам. Нали и него всяка сутрин го будеха да ходи на детска градина.
Минчо забеляза един солидно облечен господин, настрани от събралите се, който се взираше в някакви листове, прелистваше ги и нещо мърмореше под носа си. Очилата му често падаха и той го понаместваше.
Минчо предпазливо се приближи към мъжа, дръпна го леко за горната дреха и тихо каза:
– Здравейте!
Мъжът бързо се обърна, видя момчето и му се усмихна.
– Здравей, какво правиш тук?
– Нали днес е празник на ….. будителите, – запъна се Минчо. – А кои са тези будители? Те събуждат ли някой, както мама сутрин го прави за мен?
Мъжът се засмя и разроши сламената коса на Минчо.
– Или може би това са такива, които бутат някой да направи нещо, – плахо предположи Минчо.
– Донякъде си прав със побутването, – каза съвсем сериозно мъжът. – Това са били бележити и всеизвестни българи, които са умеели да убеждават другите в името на висш идеал или някоя значима цел. И това не е свързано с тяхното лично ощастливяване, а с желанието за по-добър живот на народа.
– Като Левски ли? – попита Минчо.
– Да, като него, – отговори мъжът. – Трудно му е било на Дякона да организира народа и да накара чорбаджиите да развържат кесиите си.
– А днес има ли …. будители? – попита Минчо.
– Животът ни е труден, – каза мъжът, – но винаги се намират хора край нас, които ни подтикват да бъдем добри. Това са онези хиляди светулки, които ни направляват по правилния път.
– Когато порасна, – възторжено подскочи Минчо – ще стана будител. Ще помагам на хората да стават по-добри и да се обичат.
– Да не забравиш, – засмя се мъжът.
Музиката гръмна на площада и хората започнаха да се стичат към трибуната, която бе окичена с цветя.
Минчо загуби събеседника си в тълпата, но макар и със закъснение се закани:
– Ще видиш, чичко, ще стана будител.