Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.

„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

През 18 век градовете са миришели лошо. Тогава не е имало точно определени места, където да се изхвърлят разлагащите се продукти и навсякъде е имало благоприятна почва за развитие на бактерии и…болести.
Така всяка съзидателна и разрушителна дейност се е съпровождала с неприятна миризма. И разбира се най-голямата смрад се е разнасяла от Париж, нали по това време той е бил най-големия град във Франция.
Може би за това Париж е наброявал около дузина парфюмеристи. Шест от тях живеели от дясната страна и шест от лявата страна на мост, съединяващ десния бряг с остров Сите.
Този мост и от двете страни така плътно е бил застроен с четириетажни къщи, че от нито едно място на него не можело да се види реката.
Всъщност, мостът е смятан за един от най-модните квартали на града. Тук са се намирали известни магазини, където свои стоки са предлагали ювелири, резбари на черно дърво, най-добрите производители на перуки, куфари, ръчни чанти и портфейли, на бельо и чорапи, рамки за картини, ботуши за езда, майстори на бродирани пагони, кръгли златни копчета и закопчалки.