Жена плаче:
– Господи, той си отива от мен!
Мозъкът и шепне:
– Мисли позитивно!
Жената продължава да плаче:
– Как позитивно? Той си събира дрехите…..
– Не реви, усмихни се…… И не размахвай ръце като вятърна мелница!
– Идиот, и куфара взима…. Всеки порядъен човек си взима само бельото и чорапите, а той и ризите поставя….
Мозъкът насточиво:
– Усмихни се!
Неутешима жената се чуди:
– Да му се хвърля на врата, а? Или на колене пред него да застана?
Мазъкът ядосано:
– Глупачка!
Женат нерешително:
– А може ли така?
Мозъкът не може да проумее какво има в предвид:
– Какво „така“?
– Ами, …. с тигна по главата?
– ? – недоумява мозъкът
Жената продължава с мечтата си:
– После ще го нахраня с бульон, горкичкия….Така месец два могат да минат. Може да свикне и да не си тръгне….
– Но това е престъпление, – уточнява мозъкът. …. Ами ако не прецениш правилно силите си.
– Е, няма да замахна силно, нали съм дама!
– Ти си силна и сама не знаеш в яда си колко силно ще удариш.
– Тогава кажи какво да правя, нали си толкова умен?!
Мозъкът продължава да настоява:
– Усмихни се и мисли позитивно.
Жената продължава да плаче:
– Какво позитивно има тук?
Мозъкът я успокоява:
– Усмихни се! Първо, ти не си сама, а свободна жена…
Жената ядосано:
– За какво ми е тази свобода?
Мозъкът по-настойчиво:
– Усмихни се!Свободата е прекрасно нещо. Ще се занимаваш само със себе си!
– Защо?
– Например бразилски ще научиш, ти винаги си мечтала да гледаш бразилските сериали без превода. На курс за ударни инструменти ще се запишеш, нали много искаше това.
Жената се замисли:
– И време за това все не ми достигаше…..
– Сама ще се разпореждаш с финансиите си, без да купуваш модерни американски въдици и да давеш вечните пари за ремонт на автомобила!
Нещо трепна в жената:
– Кожено палто ще си купя……и онези обувки, високите… – Избърсва сълзите си.
Мозъкът продължава:
– И с онзи младеж от правния отдел ще излезеш, той много те заглежда….
Жената се усмихва:
– Ще отидем в Макдоналдс, той скоро ми предложи. Коженото палто ще облека…… – жената се усмихна загадъчно.
– Няма да готвиш на никого, нито да переш миризливи чорапи и изпотено бельо….
Жената е щастлива само като си представи…:
– Маникюр, педикюр, маска на лицето, масаж…. И ще отида на екскурзия някъде, – тя се усмихва и цялата сияе.
Мозъкът я упреква:
– А тя нищо позитивно не виждала….
Изведнъж жената извика:
– О, жив да си! – усмихва се победоностно. – Ой, ой, ой!!!
Мозъкът е изненадан:
– Какво ти става?
Жената радостно откликва:
– Той стой с куфара на колене, краката целува!
– Чии крака?
– Е не на куфара! Казвам ти, никога няма да намеря такъв….. Иска прошка…… Желае да остане!
Мозъкът изпъшква:
– Ох!
Изведнъж жената се осъзнава:
– Как ще бъда тогава свободна жена? – плаче. – А курса по ударни инструменти? Коженото палто, онези с високите токета…. – ридае. – А онзи от правния отдел?
Мозъкът още по-настоиво:
– Мисли позитивно, само позитивно…..

Женствената жена не воюва с мъжа, не шантажира, не манипулира. Тя разполага със своята красота, изразява внимание, разбиране и грижа за другите.
Женствената жена не осъжда любимия си, не го преценява. Тя има много други важни функции. Именно такава жена без много проблеми, правила и критики, която цени мъжът такъв, какъвто е, е нужна на мъжа. За такава жена мъжът е готов да извърши подвизи….
Защо мъжете се женят? Заради чистите ризи и чорапи? Разбира се, че не, за този случай могат да си купят пералня. Не и заради вкусната храна и меката постеля…..
Мъжете не се женят просто, защото искат някой да им готви и да ги пере, за това могат да наемат домашна прислужница. Те искат да имат до себе си сродна душа.
Женят се, за да има кой да ги чака и срещне, обича и разбира….
Не е трудно на една жена да дойде до вратата, когато се е върнал любимия, да го целуне и да каже:
– Липсваше ми, чаках те!
Такава жена е най-добрата опора за мъжа!

От гръцки ιδιοσυνκρασία, буквално означава „собствен“ + „смесване“, в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда .

Понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното – неестественото влечение към такива.

В медицината означава индивидуална особеност на организма да реагира отрицателно на известни храни, сетивни възприятия и други.

В разговорната реч това най-често се изразява като: „Не мога да понасям“, „Като си помисля само и ми се разваля настроението“.

Отхвърляне , продиктувано преди всичко от вкус, а не от физиология или психика. Това не е алергия. Индиосинкразията за разлика от алергията няма рационални корени и разумно оправдание, тя винаги е индивидуална и се появява спонтанно.

Александър Суворов не е понасял огледалата. В домовете, в които пребивавал, ги махали или ги покривали.

Йосиф Бродски не можел да търпи две неща. Не понасял, когато се пеят стихове. Веднъж с китара разбил главата на изпълнителя. Не можел да търпи и всичко свързано с Франция и френския език.

На Алберт Айнщайн се приписват страни битови особености. Не обичал да носи чорапи и използвал всяка възможност да не ги обува…..

Мили жени и девойки, всички ние сме момичета от 5 до 125 години, нали? Всички искаме любов и благополучие в домовете си. Е, може и малко приключение, неочаквано да падне в ръката ви колие с диаманти или покана за Малдивите…..

Бъдете сигурни, че ако сте в състояние да направите кафе и то не залее котлона, вие сте истинска вълшебница. Или ако намерите мобилния си телефон отведнъж в чантата си, трябва да летите. Вие сте вълшебница от висша класа.

Все още ли не ми вярвате?

Помните ли как грациозно успяхте да носите тежките чанти, докато говорехте по телефона и непринудено се усмихвахте на минаващите познати край вас.

Вие успявате всеки месец да свържете двата края при липса на средства, намирате начин как да закупите необходимите продукти, платихте всички сметки и дори си купихте ново червило. А вие продължавате да спорите с мен, че жената не е вълшебница!

Та това си е истинско чудо!

Работите цял ден, след това чакате по спирките, пазарувате в магазина и бързате да се приберете, за да приготвите вечеря. И докато правите всичко това не преставате да се усмихвате.

Диагнозата е точна и не подлежи на обсъждане, вие сте истинска вълшебница. И спрете да се съмнявате повече!

Кой вчера успя да намери чорапогащника и на мъжа си два еднакви чорапа? Нима се нуждаете от друго доказателство?

Или все още не вярвате в себе си?
Стегнете се, оправете се! Погледнете се в огледалото и вижте колко сте красива! Решете в себе си, че всичко, с което се захванете ще успявате! Усмихнете се по широко! Бариерите сами ще паднат пред вашата непобедима сила, вълшебство и красота!

От къде е започнало това?
Историята на нашите предци има дълбоки езически корени, отзвука от които можем да наблюдаваме днес. 1 април е бил Ден на пробуждането на духа на дома.
Древните славяни вярвяли, че през зимата, подобно на много животни и духовете на дома спят. Тя спят докато пролетта всъпи напълно в правата си. А тя за нашите предци не е идвала през март, а чак през април.
По-точно, идването на пролетта е белязана от пролетното равноденствие на 22 март и всички следващи дни до 1 април се среща пролетта. На 1 април пролетта е дошла окончателно и духът на дома трябва да се събуди и да въведе ред.
Нашият далечен прародител се е опитвал да умилостиви разбудения дух с хляб и мляко, но към хляба трябвало да се прибавят и зрелища. Такива зрелища били гуляите, шегите, смеха на хората в дома. Хората обличали дрехите си наопаки, на краката си слагали различни чорапи и обувки, а в разговорите си се стремели да заблудат някого, да му направят шега, та домашният дух, който току-що се е събудил да забрави, че са му прекъснали сладкия сън.
С течение на времето е забравено да се угажда на домашния дух, но традицията да се правят шеги са останали. За това човек на 1 април не се доверява на никого. И сега знаете защо.