Една сутрин Явор се събуди с песен, която бе пял със съучениците си преди много години. В нея се казваше колко е важно да се молиш сутрин, на обяд и вечер, за да бъде „сърцето ти в тон“.

Този израз тогава много го учудваше. Той си го представяше като търсене на радиостанция или телевизионен канал. Явор знаеше, че добро качество се получава, когато уцелиш правилната честота.

Ние сме творение на нашия Господ и сме истински човеци, когато сме „настроени“ по Исус Христос. Трябва да пребъдваме в Него, защото Той е изворът на новия живот.

Вярващите свързани с Христос, започват да Го отразяват, когато Той им дари истински живот.

Връзката с Христос е условието да станем такива, каквито Бог ни призовава да бъдем.

Би ли разменил своето дете с друго по-умно от него? Не, разбира се!

Навярно всеки си спомня приказката, в която враната трябвало да занесе храна от лястовичката на лястовичето ѝ.

Когато враната попитала:

– А как да го позная?

Лястовичката отговорила:

– То е най-хубавото.

Отишла враната, гледала, гледала, но по-хубаво от нейното гардже не видяла и дала храната от лястовичката на него.

За човек е важно да роди и отгледа дете. Можеш да се преместиш другаде да живееш, да смениш професията, можеш да се разведеш и да се ожениш отново, можеш да се скараш с родителите си и да живееш далече от тях, ……, но детето е за дълго време, то не е за ден два, а после да го изхвърлите!

Разбира се хората искат да имат деца, особено девойките. Някои искат сега, други след като завършат института.

Даже някои момичета се обиждат:

– Как да не искам дете? Да не съм непълноценна?

Момчетата могат да ви кажат на 16 години, колко деца биха искали да имат, за да са щастливи.

Нима човек може да приеме, че може да остане без деца?

Веднъж Карл Юнг беседвал с вожда на племето навахо за чувството на собствено достойнство, което е присъщо на всеки индианец, за тяхното голямо спокойствие и увереност.

Техният живот бил изпълнен със смисъл, а живота на белия човек се основава на рационализма и доводите в здравия смисъл, което води до празнота и бедност.

По време на тази беседа вождът казал на Юнг:

– Погледни колко свирепи и разтревожени изглеждат белите хора. Устните им са присвити. Носът им е заострен, цялото им лице е покрито с гънки и бръчки. Погледът им е разсеян и през цялото време търсят нещо. Винаги им трябва нещо, не им достига. Те са постоянно неспокойни и напрегнати. Не разбираме какво точно искат. Приличат ми на полудели хора.

Юнг го попитал:

– Защо мислиш така?

– Те казват, че мислят с главите си, – отговорил вождът.

– А как иначе? А вие с какво мислите? – изненадал се Юнг.

– Ето с това, – казал вождът, като посочил сърцето си.

Във Франция може официално да е ожените за починал човек, въпреки че законът в този случай не дава правото на унаследяване на починалия.

Повечето от тези бракове се сключват, за да се узаконят децата на бременната булка.

Всяка заявка за сключване на брак с починал човек се одобрява от президента на Франция.

По време на церемонията, булката или младоженеца стои до снимка на починалия и водещият тържеството изрича фразата „докато смъртта ви раздели“ в минало време.

Подобна традиция, която е наречена призрачен брак, съществува в Китай и Судан.

Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.

Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.

Колко пъти са крещели срещи него:

– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.

– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?

– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.

Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.

Но имаше случаи, в който Николай чуваше:

– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.

– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.

Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.

Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.

– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.

– Тогава какво да правя? – попита Николай.

– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.

– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.

– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.