През 18 и началото на 19 век на корабите на Кралския военноморски флот на Великобритания били зачислени, така наречените „вдовици на моряци“. Те били съпруги на загинали членове на екипажа. На тях продължавало да се изплаща заплата на загиналия моряк.

Тази мярка била въведена като социална гаранция, че наемайки се на служба във военноморския флот, вместо в търговския флот, моряците знаели, че техните семейства няма да останат в бедност, ако те умрат.

Количеството на „мъртвите души“ варирало съразмерно с големината на плавателния съд и можело да се достигнат до 18 човека на кораб от първи ранг.

В неделното училище говорели за плодовете на духа в тялото. Чели стихове за това, че всеки орган и член на тялото е полезен за живота му.

Когато учителката помолила децата да разкажат за ползата на всяка част от тялото си, 12 годишно момиче отговорило следното:

– Ръцете са полезни за тялото, защото поднасят вилицата и лъжицата с храна към устата. Краката също са полезни, защото ходят да пазаруват в магазина. Устата сдъвква храната…..

– А как смяташ, ти каква част от тялото Христово си? – попитала учителката момичето.

– Аз навярно съм част от косата. Вярно е, че косата не прави нищо, но за това пък украсява тялото.

Запазени са документи от Главното управление на имперската безопасност, които свидетелстват за преследването на масоните.

Смята се, че при нацисткият режим в Германия били ликвидирани около 150 хиляди масони, но точния брой до сега не е известен.

Масоните затворници в концлагерите се класифицирали като политически затворници и трябвало да носят обърнат червен триъгълник като отличителен знак.

Оказва се, че дори в нацистките лагери са могли не само да организират масонска ложа, но и да приемат нови членове в своите редици.

Роки бе принуден да приеме, че вече не е център на внимание в дома. Кой е Роки ли?

Това е един едър и любвеобилен котарак, който обикваха всички, след като се запознаеха с него.

Един ден в семейството се появи бебе.

За изненада на стопаните си, Роки първи приветства новодошлия член на семейството.

– Виж, – извика Ирена на мъжа си.  – Само го подуши и легна до него, а ние се страхувахме, да не го одраска.

– Той е як котарак, – засмя се Румен, – никога не съм се съмнявал в него.

Скоро младите родители научиха ужасната новина.

– Състоянието на детето ви е лошо,- каза им лекарят. – Ще се наложи да му направим операция на сърцето.

– Та то е само на 12 седмици, – възкликна изненадано Ирена.

Въпреки притесненията операцията премина успешно и  Момчил оцеля.

Върна се у дома, но всеки миг можеше да се влоши състоянието му и за това беше под постоянен надзор на майка си и баща си, които се редуваха да го гледат.

Роки също не свали очи от „по-малкия си брат“. Лежеше до него и успокоително му мъркаше.

Малкото момченце протягаше ръка и докосваше с усмивка меката козина на четирикракия си приятел.
Роки протягаше лапа и леко и внимателни докосваше малкия.

Постепенно здравето на Момчил се подобри и той напълно оздравя.

Между котаракът и момчето се зароди нещо като дружба. Рока бе за него почти като ангел хранител.

За най-красивата в света е призната мексиканската монета от 2005 г.

Тя е направена от сребро. На нея са изобразени герба на Мексико и календара на ацтеките.

Решението, че тази е най-красивата монета в света е било прието от членовете на Всемирната конференция на монетните дворове в Южна Корея през май 2008 г.