Рени го видя. Усмихна му се. Приближи до него, прегърна го и го целуна.
– Май трябва да ревнувам? – погледна го закачливо Рени в очите.
– От кого? – изненада се Венци.
– От Жана, – виновно каза Рени. – Мисля, че е доста хлътнала по теб.
– Какво? – Венци бе смаян.
– Е, все пак е много красива, – каза Рени, – не можеш да го отречеш.
Венци разбра, че Рени нарочно го дразни.
– Щом казваш – и Венци сериозно се замисли по въпроса. – Мислиш ли, че е мой тип, – реши и той малко да се заяде.
Рени го тупна по рамото и му обърна гръб.
– Не се шегувам! – стисна устни ядосано Рени.
– Но тя е женена, – каза Венци, – а мъжът е доста привлекателен. Навярно ще се съгласиш с мен?
– Да, но той изпълнява твоите нареждания, а това не ѝ харесва, – отбеляза Рени. – Тя го е величаела до сега и изведнъж ….ти. А в същото време те е харесала много, за това се държи толкова отвратително с теб.
– И как разбра това? – с ирония, слабо усмихвайки се попита Венци.
– Тя е много прикрита, – отбеляза Рени. – когато не я гледаш, не може да откъсне очи от теб, целият те изпива.
Венци едва не падна от смях.
– Какво толкова смешно има в това? – нацупи се Рени.
– Да не се хванете двете за косите? А после с мъжа ѝ да се чудим как да ви разтърваваме.
– Само да ме докосне, – изфуча Рени, – мъртва е.
– Изправени сме пред катастрофа, а продължаваме да бъдем водени от ниските си страсти, – каза съвсем сериозно Венци.
– Май някъде четох за любовта между затворниците в концентрационните лагери. Щом човек е можел по някакъв начин да се опази и там чист, има надежда доброто да надделее, – каза Рени.