Иван Рухленко и неговите колеги от Департамента по електротехника и компютърни системи на Университета в Монаша, Австралия, са разработили първия в света спазер на графен и въглеродни нанотръби.
Спазер – Spazer, от английски Surface Plasmon Amplification of Radiation е плазмен наноизточник на оптично излъчване, аналогично на лазера. Спазерът генерира не фотони, а повърхностни плазмони – кохерентни електронни осцилации, които са колективни трептения на свободен електрон газ. С други думи, спазерът позволява прехвърляне на енергия с помощта на светлина. Такова прехвърляне е много ефективно и може да се използва в електронни чипове в бъдещето вместо стандартните силициеви транзистори.
Изобретателите поясняват, че модела им има няколко предимства. Предишнните спазери съдържат детайли от наночастици на злато и сребро, а  сега  се използва друга конструкция, без метали. Тя включва графен резонатор и усилвателен елемент от въглеродна нанотръба.
Тези материали са 100 пъти по-яки от металите, провеждат топлина и електричество, по-добре от медта и издържат на високи температури. От множеството си свойства, електрониката от въглеродни нанотръби и графен може да отпечатва плат за дрехи, който може да издържи на екстремни температурни условия, пране в перална машина и т.н.
До сега в тази област се правят експерименти, но силициеви електроника е преминала физическите граници на миниатюризация. Преходът на компоненти от графен и нанотръби ще бъде технологична революция. От тези материали ще се правят микропроцесори, памет, дисплеи и други компоненти на електронните устройства, уверяват ни авторите на научната разработка.

Днес за контролирането на сложни механични приспособления, явяващи се като части на организма, например ръка-протеза, се използва тромава система от електроди, взаимодействащи с компютри. Правени са опити да се заменят тези системи с чипове, но за сега „умното“ управление на изкуствени части, не позволява на човек да се чувства напълно естествено.
Едно от предимствата на полевия транзистор, разработен от Марко Роланд, е неговия размер. Той е около 2 микрона или 20 пъти по-малък от диаметъра на човешкия косъм. Друг плюс е биологичната съвместимост.
За материал са послужили модифицираните молекули на хитозана, съдържащ се в черупките на ракообразните. Това вещество е широко разпространено и евтино за получаване.
Устройството позволява да се проследяват и контролират потока от йони и протони, които служат за предаване на електрически сигнали на хората и другите живи същества, докато другите устройства работят с електрони.
За внедряване на миниатюрен транзистор в тялото на човек е още рано да се говори. Въпреки това, тази технология открива широк хоризонт за киборгизация на нашето тяло.

IBM обяви успеха си в развитието на процесорите, които могат да имитират мисловните процеси на човешкия мозък. Новите чипове са в състояние да анализира данни, да генерират хипотези, да запомнят резултати и да се учат от тях.
IBM е разработила два нови чипа, които работят въз основа на нови компютърни технологии.
Според информацията, новите чипове са използвани в разработки в областта на нанотехнологиите, нейротехнологии и свръхбързите изчисления.
В момента учените са успели да достигнат успех с този вид процесори, като преминаване на лабиринти, игра на Pong, както и при разпознаване и анализиране на данни.
Тези чипове са важна стъпка в еволюцията на компютрите. Те отбелязват началото на ново поколение компютри и техните приложения в областта на бизнеса и науката.
Изследователската програма се провежда в лабораторията на IBM, разположена в Ню Йорк. В нея си сътрудничат няколко големи университети от Америка.

Двама израелски учени са демонстрирали възможността да се съхранява информация в живи неврони.

Резултата от тези изследвания откриват път за разбиране на начините, чрез които функционира човешкия мозък. Те дават възможност и за създаване в бъдеще на киборги, обединяващи жива материя и чипове с памет.

За да вкарат информацията, учените в определен ред въздействали на неврона мрежа чрез химически съединения. Резултата от полученото възбуждане на невроните те регистрирали с помощта на матрица от електроди.

След внасяне на три порции информация в невроните се оказало, че могат да я съхраняват 40 часа.

Подобни опити са се провеждали и преди, но сега за първи път са успели да съхранят информацията за по-дълъг срок.