Всъщност, можете да намерите много приложения за олиото. Навярно за някои от тях вие дори не сте се и досещали.

Как се премахва дъвка или стикер?

Можете лесно да се избавите от залепена дъвка на мебелите, пода и даже впримчена такава в косите чрез олио.

Няколко капки масло също могат да помогнат за лесно отстраняване на стикер от тялото на кола или мебели.

Слънчогледовото масло може значително да удължи срока за носене на кожени обувки. То може да ги направи и непромокаеми.

За това е необходимо повърхността на обувките няколко пъти изобилно да се намажат с олио, дочаквайки пълното му попиване.

Запъващ се или трудно затварящ се цип може да се смаже с слънчогледово масло. Това ще подобри приплъзването при затваряне и ципа може да се използва по-дълго време.

Олиото помага за измиване на лепкави съдове.

Чрез слънчогледовото масло могат да се измият чинии, в които е имало мед, карамел, захарен сироп и горчица.

За тази цел върху съдовете се нанася равномерно малко олио. Оставете ги 5-10 минути и ги измийте с обикновен миещ препарат.

През 1960-70 в СССР била разработена авиационна космическата система „Спирала“, състоящ се от орбитален самолет, който трябвало да изведе в космоса хиперзвуков самолет отделящ степените настрани за извеждане на ракетата в космоса.

За изпитването бил конструиран аналог на орбиталния самолет, който бил оборудван с шаси с опора приличаща на ски-чиния.

Веднъж по време на изпитанията тягата на двигателя била недостатъчна, да могат тези ски да се придвижат от мястото си по земния терен.

Било решено да се натоварят два камиона с дини, които трябвало равномерно да се разпределят в периметър от 70 метра.

Това обезпечило необходимото приплъзване, самолетът се отдръпнал и разпръснал необходимите части.

Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.

Забързани мъж, жена и двама младежи влетяха през портата на едноетажна къща, оцветена в червено. На вратата ги срещна засмяна Невена:

– Айде, от кога ви чакаме. Ще извинявате, но бяхме много гладни и почнахме вече.

– Не се притеснявайте, – поде Васил, едър и снажен мъж с посребрени вече коси, – ние ще си го наваксаме.

На трапезата ги чакаха дядо Стоил и едрия здравеняк Борис. Те вече работеха усилено с лъжицата, гребейки вкусния фасул от чиниите си.

Масата бе отрупана с пълнени чушки, сърми, тиквеник, туршия, фъстъци и какво ли не, всичко необходимо,като за Бъдни вечер.

Невена бързо настани новодошлите и започна да раздава на всеки от тях по чиния с фасул.

– Дай хляба, да го разчупя, – извика дядо Стоил.

Не го свърташе на едно място.

– Искам да видя на кого ще се падне парата., – засмя се старецът.

Донесоха му питката и той започна да раздава парчета от нея на всички. Всеки ровеше в парчето си с хляб. с надежда да открие монетата в нея.

Изведнъж дядо Стоил извика:

-Вижте – и високо издигна хванатата в плен от хляба стотинка, – у мен е парата тази година. Внимавайте добре. Пак ще имам какво да ви дам и тази година. Парите са важно нещо, без тях си никой.

– За какво са ти пари? – попита дошлата жена, тя се казваше Руска.

– Како, – обади се Невена, – ако не ти трябват пари, дай ги на мен, аз знам какво да ги правя. Колкото дойдат, …..

– Не я слушай, – каза дядо Горан, – всичките ще ги похарчи не ѝ давай нищо. Я дайте виното, което правих тази година. Хубаво вино съм направил. Само опитайте.

Мъжете надигнаха чашите и одобриха:

– Сладко е и има приятен аромат.

– Това е, трябва да знаете как се прави истинско вино, не като купешкото.

Виното се разигра в жилите на стареца и устата му не млъкна. Раздаваше съвети, укоряваше, връщаше се към стари болезнени спомени, ….

На масата обстановката малко се нажежи. Чуваха се отделни подвиквания:

– Ти мен уважаваш ли ме…

– Какво имаш против мен ….не вярваш, че съм се променил …

– Никога не съм казвал лошо за теб..

– Разбери, така не се живее….

Наложи се да се намесят и жените, но положението не се оправи.

Тогава Руска се надигна и си тръгна с единият о синовете си и съпруга си.

Празникът бе провален, семейството отново бе разединено, от стари кавги, не простени обиди и гневни думи.

Виното винаги е било голям раздорник, то не признава толерантност, добър тон и отстъпчивост. Може би хора, които не могат да носят на пиене, не бива да надигат често чашата.

Празникът си е празник, нима не ни стига болката и мъката на ежедневието …

Денят със своето напрежение, проблеми, радости и мъки бе отминал. Децата уморени от игрите бяха заспали.

Рени премисляше всичко, което се бе случило през този бурен и неспокоен ден за нея.

“ Хубаво нещо са децата, – мислеше си тя, – как бих живяла ако ги нямаше?“

Днес Мимето малката ѝ дъщеря ѝ бе донесла подарък от детската градина:
– Мамо, днес ни дадоха вкусни бисквитки и аз запазих за теб една, – каза малкото момиченце сияещо и гордо. – Вземи я, тя е за теб. Знам, че много ги обичаш.

Мария беше още малка, но още от сега проявяваше загриженост и всеотдайност към всеки от семейството.

– От нея ще излезе прекрасна майка и съпруга, – каза си Рени.

Михаил се бе върнал подтиснат от училище, нещо го измъчваше и тормозеше. Накрая приближи до майка си и попита:

– Защо хората умират? Не искам да умираш, другите и да си отиват, но ти не бива да ни напускаш. Нали няма да умреш?

Рени се усмихна погали сина си и му обеща съвсем сериозно:

– Няма да ви оставя. Ще бъда с вас всеки ден….

Павел бе прекрасен мъж. Сам намери кюфтетата, подреди ги с приготвената салта в чиниите, а после след като се наядоха сам изми съдовете. Той бе накапал малко пода, но това бе дреболия.

Рени взе бърсалката и избърса образувалата се локва. Това не бе толкова страшно, за него можеше да се каже, че е грижовен и любящ съпруг.

Павел стоеше насред кухнята и гледаше жена си.

– Да не си гладен? – попита го Рени загрижено. – Да ти сложа още нещо за ядене?

– Не, – Павел някак смутено се усмихна, сякаш бе непохватен юноша, който не знаеше какво да каже на момичето, което харесва. – Просто исках да бъда с теб.

„Ето, – каза си Рени, –  за това си струва да живееш. Да си обичан от любимият. Независимо, че са минали толкова години, откакто сме заедно, той отново и отново да иска да бъде с мен. Колко е хубаво да бъдем рамо до рамо двамата, съединени в една плът“.