В Саратов, местните жители са били свидетели на необичайно явление – оранжев сняг. В областния център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, са обяснили случилото се с преминаващ над региона циклон от Западна Сахара.
Въздушната маса  е дошла от Северна Африка през Средиземно море и Черно море. Прашната въздушната маса от Сахара е получена от пясъка и водата, и сега се лее в европейската част на Русия и над Кримския полуостров. А такъв необичаен цвят на снега дава обикновеният пясък
Според метеоролозите, оранжев сняг не е опасен за човека и животните.
„Няма от какво да се страхуваме. Не са падали камъни „- каза Болтухин, ръководителят на регионалната метеорологична служба.

Това е доста интересна история, която разказват местните жители. Става дума за град Бяла, който се намира между Бургас и Варна, на брега на Черно море.
Всичко започнало с това, че един немски бизнесмен решил да закупи земя в района на град Бяла и да построи там жилищен комплекс. Казано – сторено. Комплексът бил построен. Но бизнесменът не спрял до тук.
Той закупил парче земя от нос Св Атанасий и планирал там да построи жилещен комплекс. И според местните, желаещи строители имало много.
Земята била закупена и се започнало строителството. По време на строителните работи открили древни археологически останки.
Независимо от това строителството на дома продължило и било завършено.
Но за архиологическите находки се разчуло и тук на нос Св. Атанасий започнали интензивни археологически дейности. Основно работата била в интервала 2009 до 2012 г. През 2013 г. работата продължила, но е вече към своя край.
Била открита древна крепост от IV-VII век, древно селище, ранно христиански комплекс.
Тази крепост е била разположена като триъгълник вдаден в морето. Такова разположение е позволявало крепостта да бъде защитена в малкия залив и до нея се идвало с плавателни съдове.
Крепостта е била добре укрепена със висока стена пред, която бил изкопан дълбок ров. Дължината на стената е 250 метра. Тя обгражда площ от 35 хектара.
На мястото на разкопките е намерен християнски комплекс, в който влизли – обществена баня, здания, съоръжения, водопровод, канализация, винарна, пещи за изпичане на керамика.
Всичко това говори, че в крепостта е кипяла бурна дейност, имало е търговия, развивало се е земеделието и риболовството.
Кръщението е било едно от най-важните ритуали в раната църква.
Зданието за кръщение е изградено на здрава основа. Стените са изпълнени с надписи и стенописи.

Имайки предвид събитията в Близкия изток през древността, за да схванем съвременната му политическа география, се налага да се върнем назад до XIII век. Това е времето, когато Византийската империя залязва и контролът на земите, граничещи с Черно море и Източното Средиземноморие, постепенно преминава в ръцете на османските турци.

През 1453г. турците вече са завладели Константинопол, а към XVI век управляват по-голямата част от територията, принадлежаща на Александър Велики.

По-голямата част от Северна Африка, Гърция, Балканския полуостров, както и района по източното крайбрежие на Средиземно море се намира под османско владичество от времето на Колумб та чак до XX век.

Но всичко това приключва, когато турците, съюзили се с Германия, са сразени през Първата световна война. И както след всяка война победителите си разделят плячката, която включва обширната османска провинция, известна като Сирия.

Едно тайно военовременно споразумение между британците и французите, така наречения договор „Сайк-Пико“, поделя тази територия между двете съюзнически държави по линията между планината Хермон и западното крайбрежие. Районът на север от тази линия влиза в зоната на влияние на французите, а районът на юг от нея попада под контрола на британците. По-нататъшната подялба полага основите не само на съвременна Сирия, но и на Ливан, Йордания и Израел.

Когато французите най-сетне получават официален контрол над въпросните територии, превръщат населения предимно с християни маронити район на Сирия в отделна държава, като я кръщават на най-важният ѝ топографски обект, връх Ливан. То този момент Ливан няма самостоятелна политическа идентичност. Главният обединяващ фактор при създаването му е афинитетът на нейния народ към Франция.

На същия случаен принцип става разделението на британската територия на юг от линията Хермон. През Първата световна война Великобритания се радва на подкрепата на мюсюлманския клан Хеджас. В замяна на тази помощ те поличават обещание, че ще станат официални владетели на Арабия. Но Лондон дава обещания и на други племена.

При стълкновение избухнало малко след Първата световна война саудитите побеждават клана Хеджас, поради което британците дават Арабия на тях, оттук и Саудитска Арабия. като утешение падналите получават Ирак, където управляват до 1958г., когато са свалени след военен преврат.

Останалите в арабия от клана Хеджас се преместват в района на север от източния бряг на река Йордан. Обединени около град Аман образуват Транс-Йордания. След оттеглянето на британците през 1948г. се превръща в съвременна Йордания – държава, която подобно на Ливан и Саудитска Арабия никога преди това не е съществувала. На запад от река Йордан в област известна под името Филистина, което идва от името на филистимците се появява нова държава. Британците прекарвайки името Филистина през старогръцкия език получават ново име Палестина, което получава този нов район.

Никоя от тези новосформирани държави не е била нация в обичайния смисъл на понятието за обща история или идентичност. Ливан, Йордания и Палестина са измислица на французите и британците, създадени за тяхно политическо удобство. Тяхната история започва от мистър Сайкс и мосю Пико, както и някои тъмни сделки с Арабия.

Това не означава, че населението на тези държави няма историческа връзка със земята, която обитават. Ако не е родна земя, територията им е най-малко техен дом.