Полупустиня в северозападната част на Корсика, Франция, разположена по протежение на брега на Сан Форензо.

Тя се е формирала от ветровете на южна Сахара в крайбрежните ниски планини, с обща площ от 150 квадратни километра.

Пустинята частично се е разширила през XIX-XX в. в резултат на човешко въздействие.

Агриате е едно от най-безлюдните места в Корсика.

Ако чуете името „Холандска Гвиана“, то става дума за Суринам. Работата е там, че Суринам е бивш колония на Холандия и там все още официалният език е холандски.

В югоизточната част на страната живее народ Уаяна. Наред с традиционното облекло, препаски и ризи, уаянът украсява тялото си с бои получени от листата ачиоте.

Националният музикален инструмент на уаяна е вид перкусия-дрънкалка, която се нарича „пеене“.

Само през август можем да се насладим на дините. През останалата част от годината само си спомняме за тях.

Но има един интересен начин за „запазването“ им. Чрез него ще можете да я запазите прясна и вкусна до Нова година.

За целта ви е необходима дина без вдлъбнатини, пукнатини и грапавини. Тя трябва да бъде не по-голяма от 4-5 кг. Желателно е да има по-дебела кора и да не е напълно узряла. Тя ще узрее при самото ѝ запазване.

Какво ви е нужно? Диня и 5-6 парафинови свещи.

Изтрийте динята с кърпа, тя трябва да бъде абсолютно суха. Парафиновите свещи разтопете в съд на водна баня. Вместо свещи можете да вземете, чист парафин или восък.

След като малко се охлади парафина, облейте равномерно с него динята. Образувалият се слой трябва да бъде не по-дебел от 0,5 см.

След като парафина се втвърди, преместете динята на тъмно, сухо и прохладно място. Идеално място за това е мазето, но ако нямате такова, може да използвате полуетаж между партера и първия етаж, ниша в стаята, даже и шкаф.

Динята от време на време трябва да се обръща и да се оглежда.

Парафина защитава динята от външни въздействия и влага.

Ракообразните в зависимост от вида имат различен цвят.

Окраската на покритието им се определя от различни пигменти.

Голяма част от пигментите в ракообразните е представена от каротиноиди, които „отговарят“ за червения цвят, в частност астаксантина.

Каротеноидите, влизат в взаимодействие с протеините и дават на ракообразните сини и кафяви тонове.

Под влияние на висока температура връзката между тях се разрушава и астаксантинът се освобождава.
За това раците при варене имат червен цвят.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.