Султан Махмуд Втори отдавна бил стигнал до горчивия извод, че може да въздигне собствената си власт само ако унищожи еничарите. От сто и петдесет години те били само извор на крамоли и безредици, но в последните двадесет , от свалянето на Селим Трети, те придобили мощ, която едва ли не затъмнявала тази на султана.
Те се оказали неспособни да се справят с „Мора кавгасъ“, въстанието на гърците, но се бъркали в работите на Дивана и даже си издействували право на глас в неговите решения.
Като подготвил някои части, предимно топчии,  по европейски образец и си осигурил сляпата им вярност, султанът решил, че е дошло времето да си разчисти сметките с оджака и сам предизвикал поредния еничарски бунт.  С ферман възвестил решението си да възстанови онзи „Низам-и джедид“ – ново време], който бе коствал престола и главата на Селим Трети, а след него — и на великия везир Мустафа Байрактар.
Еничарите отговорили с незапомнен метеж. Гневът им се стовари най-напред върху техните аги и одабашии, за които усетили, че са преминали на страната на султана. Спипали неколцина от тях и ги разкъсаха, ала най-главният, въздигнатият от паша Хюсеин ага, успя да избяга в Стария сарай.
Преследвайки по петите Хюсеин ага, бунтовниците стигнали до двореца и подпалиха вратите му, проклинайки на висок глас султана като гяур. Сетне се оттеглиха и разположиха стана си на своите обичайни сборища и прекатурвайки котлите си, поискали отменянето на „новия ред“ и разтурянето на военните части, образувани по чужд модел.
В отговор султанът призовал верните си войски, излязъл от сарая със свещеното зелено знаме на Пророка и обявил своето решение да унищожи оджака. По негова заповед топчиите обградили бунтовниците и открили огън.
Еничарите застлали мегдана с трупове,част от тях обърнали гръб и ударили на бяг.
Последвало незапомнено преследване и клане. Секли ги докато ги изтребили. Няколко хиляди трупа бяха хвърлени в Босфора и Мраморно море. А за другите, дето по някакъв начин се били отървали от клането, султанът изпратил заповед по цялата страна  да бъдат избивани без съд и церемонии.
Такъв бил краят на еничарите, „Писано било“ оджакът, създаден преди четири столетия и половина, който бил главна сила на мюсюлманството в завоевателните войни, да свърши под мюсюлмански нож…

Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.

Италианския дизайнер Енрико Брути създал мечта за мързеливци – креват, който може сам да се оправя. С помощта на специален механизъм чаршафите се опъват, а одеялото и възглавницата внимателно се подреждат. Всичко се прави много бавно, но затова пък няма никакви гънки.
Към долният набор от листове се закрепват множество прикрепящи части, а отгоре покривалото се свързва със самия механизъм, движещ по дължина на кревата.
Механизмът работи в два режима ръчен и автоматичен. При ръчния режим механизмът се активира с помощта на дистанционно управление, а при автоматичния режим, кревата започва да се оправя 3 секунди след като собственикът на леглото е станал.
Изобретателят признава, че тласък за направа на това изобретение е послужил собствения му мързел.

Адолф Хитлер е планирал да окупира Турция, но е бил принуден да остави това начинание, заради опасения свързани с поддържащи Германия мюсюлмански страни и тюркски народи.
За това съобщава живеещият в Германия турски учен Шенол Шахин Чорекчи. Той е открил военния план за тази окупация. Вече 20 години ученият изследва турско-германските отношения в периода през Втората световна война. Изследователят твърди, че най-голямото желание на Хитлер е било да получи Арабския полуостров, нефтените залежи на Азербайджан и местонаходищата на бор в Турция.
Той отбелязва, че плана е бил подготвен от разузнавателния център в Германия в интервала 1935-1941 г.
Според ученият в плана подробно е направен анализ на политическите особености в Турция, железопътните линии, възможности за предаване на съобщения, сеизмичните зони, рудниците, водните източници, езика, пътната мрежа, разположението на военните части и други.

Учени от Токийския университет са разработили уникално устройство.
Върху ръката се закрепва лента с електроди стимулатори, които задвижват пръстите без участието на мозъка. Просто ставате марионетка в ръцете на електрониката. С такова устройство може да свирите на пиано, без да сте се обучавали за това.
Разработката се състои от две меки ленти, в които са вградени електродите. Те  се затягат около ръката, а електродите изпращат стимулиращи импулси към мускулите със средна интензивност. По такъв начин пръстите на ръцете „слушат“ импулсите, а мозъкът по това време си мисли за нещо друго.
Този проект е бил замислен за обучение на млади музиканти, в свирене на различни инструменти, но може да се използва и в друго направление.
В бъдеще е възможно създаването на подобно устройство не само за ръцете, но и за другите части на тялото. Дали това ще създаде мощен човек-киборг?