„Всяко дете е по някакъв начин гений и всеки гений – дете“.
13-годишният ученик от Екатеринбург Даниил Шостин изобретил и патентовал конструктор „Квинт“, състоящ се от две пластмасови части, които се свързват помежду си. Съществуват над тридесет начина за тяхното свързване.
От тях могат да се сглобят обемни пирамидата, кубчета, топки с всякаква големина. Дори може да се изгради силует на мъж в естествена големина. Този необичаен и в същото време прост конструктор е много обичан от децата.
За изобретението си Даниил е получи от губернатора на Свердловск  337 000 рубли и с подкрепата на родителите си е стартирал производството на своя конструктор.

 – Време е да се махам от компютъра, в противен случай мога гола да остана …
Тази дреха ще ни накара да се замислим, колко време прекарваме онлайн.
Изследователи от университета в Ню Йорк са показали умна рокля, която става прозрачна с нарастващата активност на нейния собственик в една глобална мрежа.
Преди да изложи интимните части от тялото, интелигентната рокля, започват да трепти.
Авторите на проекта описват x.pose кто преносимо устройство, което излага тялото на собственика си всеки път, когато той генерира трафик.
Колкото е повече трафика, толкова по-бързо се разсъблича потребителят. Създателите на x.pose казват, че тяхната цел е да покажат колко много време прекарваме онлайн, без дори да го осъзнаваме.
В реалния свят, ние можем съзнателно да контролираме кои части от телата ни да са достъпни за публично гледане. Интимните части на тялото, ние покриваме с дрехи.
В дигиталния свят, нямаме почти никакъв контрол над информацията, която преминава през различните услуги. Ние сме голи и уязвими в него.
Плата за роклята е изграден по метод на 3D-печат. Панел с променлива прозрачност се контролира от малък компютър, вграден в задната част на роклята. Компютърът непрекъснато следи активността на потребителя в интернет, като регистрира обема от данни, изпратени и получени.

В южната част на Швеция, в близост до град Бастнас малък участък в горите се намират хиляди ретроавтомобили на четиридесетте и петдесетте години: Buick, Volvo, Opel, Ford, Saabs, Ауди. Общата стойност от този скраб на стари автомобили е около 160 хиляди долара.
Как се е появило това сметище?
При масовото изтегляне от Европа, в началото на 50-те години, на американски войници и офицери, били изоставени в Европа техните развалени коли. В същото време, двама предприемчиви братя започнали да превозват в родината си Швеция тези машини от други страни, за да ги поправят и след това да ги продават. Бизнесът процъфтявал в продължение на почти 30 години и почти всички ценните части на някои машини са били премахнати, за да се ремонтира други, така че се останали само очукани метални корпуси.
През осемдесетте години, един от братята починал, а вторият продал бизнеса и си тръгнал, а останките от разбитите автомобили за повече от 30 години обрасли с мъх и дървета покълнали в тях, те са се превърнали в място за гнездене и подслон на птици и диви животни.
Сега това е едно зловещо място периодично посещавано от туристи и фотографи, за да се възхищават на тази картина, изразяваща победа на природата над цивилизация. Около 10 години ред на участака подържали двама лесничеи, но и те се махнали през 90-те години, след което нищо вече не пречило на горската растителност да тръгне в настъпление спрямо изхвърлените железни пришълци.
Впечатленията от походите из горските гъсталаци, където на всяка крачка човек се натъква на изоставен автомобил, не са приятни. Все едно е настанал края на света. Автомобилите се сливат с заобикалящата природа и изглеждат като страховити горски приведения.
Картината става още по-странна, ако си спомним, че Швейцария е страна на идеалния ред. Въпреки това тези, които желаят да въведат ред тук и да доставят машините за скрап, са спрени от местните природозащитници, които призовават да не пречат на гнездящите птици в багажника и под капака на изоставените автомобили.
Такива места има и в други европейски страни, например, натрупването на стари коли във Франция в гората Шатильон. Но швейцарската морга за коли в гъстата гора, където лежат още хиляди стари коли и петстотин мотоциклети, се счита за най-красивото от всички европейските автомобилни сметища.

Властите в Буенос Айрес разпоредили замяната на уличните лампи със светодиодни аналози.
Били са заменени около сто хиляди части от осветителната техника.
Безпрецедентното решение е взето, за да бъде този прекрасен град осветен през ноща с нова палитра от светлиния спектър, изместена към синия цвят. В допълнение към постигането на естетически ефект, според експерти по градско и улично осветление ще се спести около половината от сумата за енергия на ден, изразходвана за тези нужди до сега.
За да се осигури, според аржентинските стандарти достатъчно осветление през нощта на града са достатъчни около 25 хиляди прибора за осветление. Можете да си представите какъв колосален обем от енергия е необходим за да се захрани всичко това. Освен това, светодиодните лампи осигуряват ненадминат експлоатационен срок на живот, който ще спести за преработването на отпадъците от електронното оборудване.
Ако погледнете статистиката, ще откриете един много интересен факт. Според наличните данни, днес ако всички градове в света покажат солидарност с аржентинците и оборудват осветителните си системни със светодиодни лампи, световната икономика ще нарасне с еквивалент над 180 милиарда долара на година. Това потресаващо спестяване е равносилно на снижаването на емисиите от 670 милиона тона въглероден диоксид годишно.
Съвременните високотехнологични светодиодни лампи са не само по-високо енергийни и икономично ефективни, но също така са с подобрени качествени характеристики относно излъчването на радиацията. Чрез светлинните диоди по-добре се разпознават човешките черти на лицето, включително и при видео наблюденията, което косвено ще доведе до намаляване на престъпността, която е истински бич на съвременната цивилизация.

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.