Испански учени са обявили, че могат да увеличат продължителността на живота с 24%.
Експертите са доказали, че е възможно да се удължи живота чрез активиране на определени гени. Те принудили клетки да произвеждат ензима теломераза, който забавя биологичния часовник.
Това било постигнато чрез въвеждането на генетично модифицирани вируси в организма. Те възстановява теломери, които са разположени в краищата на хромозомите. Вирусът в този случай играе ролята на транспорт. Той доставя в клетките гена теломераза.
Този метод е напълно безопасен. При проведените опити върху животни не се е наблюдавало развитие на рак.
На учените се е удало да подобрят здравословното състояние на мишките. Забавило се е развитието на заболявания, възникващи в процеса на стареене, такива като остеопороза и инсулинова невъзприемчивост. Добро ниво е имала и нервно-мускулната координация.

Не е тайна, че хазартът оперира с голям брой на психолози. Всички тези хора в продължение на десетилетия са създали идеално място за игри, което привлича посетителите. Дизайна, осветлението, начина на комуникация с посетителите. правилата на казиното, всички това е отдавна обмислено и изпълнено. Никакви случайности, всичко се основава на логиката и психологията. Нека да видим какво прави казиното, за да привлича и задържа най-много посетители за дълго време.
В казиното няма часовник.
Ще се изненадате колко много хора не носят часовници. Естествено, собствениците на казина знаят това и използват отсъствието на часовниците за техните собствени интереси. Ясно е, че ако човек е увлечен в играта и часовници няма наоколо, той просто ще забрави за времето. и ще загуби повече пари от човек, който често поглежда часовника висящ на стената. Няма ден и нощ в казиното, времето е едно и също.
В казиното няма прозорци.
Това е една психологическа уловка. Ако имаше прозорци, посетителите лесно ще забележат смяната на деня и нощта. А тук е удобно и уютно, тъй като нищо не се променя. Колкото повече се задържаш на това място толкова повече пари ще изхарчиш.
Самата атмосфера в казиното привлича хората. Специфични звуци, приятно осветление и музика. Освен това служителите тук са винаги усмихнати, сякаш не се уморяват, а креслата са меки и удобни.
В края на крайщата е създадена почти домашна атмосфера, която не искаш да напуснеш или ако си тръгнеш отново и отново искаш да се върнеш тук. Разбираемо е, че колкото повече прекарвате времето си в такова заведение, толкова повече ще ви се изпразва джоба и банковата сметка.

Учените са измислили как да накарат растенията да се развиват по-бързо и да носят плодове през цялата година. В природата съществуват циркадните ритми, дължащи се на промяната на деня и нощта, както и биохимични, физиологични и поведенчески процеси в телата ни. Цикличност от 24 часа на вътрешния часовник е не само при хората, но и при животните и растенията.
Изследователи от Йелския университет са идентифицирали ключовия генетичен механизъм, който кара циркадния часовник да работи. Става въпрос за култура, която ще расте целогодишно независимо от територията.
Растенията имат  сутрешни и вечерни гени, които потискат в зависимост от времето на деня. По този начин те завършват 24-часов цикъл. Главна роля в потискането играе нощния ген DET1. Авторът на изследването Сан Лау казва, че растенията, които произвеждат по-малко от DET1, цъфтят по-рано, поради по-бързо им „тиктакане „.
Фермерите често се оплакват от ограниченията на сезона: лято било недостатъчно, зимата пък дълга. Учените твърдят, че решаването на този проблем е въпрос на време.
След като са разбрали циркадния ритъм на културите, изследователите ще отделят картофи, който ще дават реколта по всяко време на годината, и навсякъде по земята.

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.