В черно белия филм на Чарли Чаплин комичната ситуация се създава благодарение на това, че ръцете не слушат „собственика си“. Те живеят свой „собствен“ живот, който не се съгласува със човека, който ги притежава.

В живота подобен синдром на „чуждите ръце“ съвсем не носи радост на тези, които страдат от този комплекс невропсихични разстройства.

За първи път на това заболяване е обърнал внимание немският невролог Курт Голщейн, когато ужасен забелязал, как лявата ръка на спяща пациентка започнала да я души.

Изследванията показали, че болестта възниква в резултат на щетите, причинени от нарушаване на сигналите между мозъчните полукълба.

По онова време при лечение на епилепсия медицината практикувала разрязване на съединените полукълба, което прекратявало заболяването, но предизвиквало синдром на „чуждите ръце“.

На някакъв прием Чарли Чаплин изпълнил пред събралите се гости много сложна оперна ария.
Когато той завършил един от гостите възкликнал:
– Страхотно! Нямах представа, че пеете толкова хубаво.
– О, ни най-малко. – засмял се Чаплин, – аз никога не съм умеел да пея. Сега просто имитирах известен тенор, който слушах в операта.

На американския кинофестивал в Арлингтоне, щата Верджиния, ще бъде представен един от първите филми на Чарли Чаплин.
Немият филм е сниман през 1914 г. и дълго време се е смятал за изгубен. Намерил го е киноисторика Пол Геруцки на една от разпродажбите в Мичиган през 2009 г. Той самият не знел, че купува филм на Чаплин. Смятал е, че това е комедия от Keystone studios, за това не е разглеждал филма до март 2010 г. Едва тогава разбрал, че на 16 – милиметровата лента е записан един от първите филми на Чаплин.
В този филм Чарли Чаплин се явява в епизодични роли на полицай. Освен това името му не е фигурирало в надписите.