Около година по-късно, след дългото пътуване на „Бийгъл“ Чарлз Дарвин е имал странна болест, която го бе измъчвала до края на дните му.

Три часа след хранене започвали много силни коремни болки, които преминавали в ужасно гадене. Скоро след това той започвал да повръща, което напълно го лишавало от сили.

От време на време, състоянието му се е влошавало толкова много, че той ставал почти инвалид. Най-ужасното е, че ние все още не знаем причината за болестта му.

Въпреки, че всичките му приятели мислели, че Дарвин е хипохондрик, съвременни лекари по-късно му поставили диагноза синдром на циклично повръщане.

Може ли в днешно време да се направи точна диагноза на Дарвин? Лекарите не са успели да направят нищо в тази насока.

Дали пътуването му по море е причина за това заболяване? Само Бог знае.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?

Често в изкуството, ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш повече, от колкото си видял първият път. В живописта има картини, скриващи двойно съдържание. Такива не се появяват за първи път.

На маслените картини на украинският художник Олег Шупляк зад драматичните сцени и спокойни пейзажи са скрити необикнивени образи. Чрез внимателно поставени предмети, символи, оцветяване и сенки, образите на втория план са умело скрити в тези, показани на преден план.

Шупляк е роден на 23 септември 1967г. в западна Украйна. Учил е архитектура в Лвовския Политехнически институт. Негова страст винаги е била живописта. В своето творчество той често използва техническата точност на архитекта за да създаде тези интригуващи оптически илюзии. Често в картините му са изобразени известни исторически личности като Чарлз Дарвин, Винсент ван Гог и Уилям Шекспир.

Произведенията на украинския художник напомня на известния мексикански художник Октавио Окампо, който е добре известен със своите многобройни рисунки, където се преплитат малки и сложни изображения, от които по-късни създава по-големи изображения, имащи двойно значение. Често използва в работите си техниката на оптичните илюзии.

Окампо е толкова съвършен в този метафоричен стил с използване на техника за суперпозицията, че втория образ на неговите картини много трудно се различава. При Шпуляк е обратно, втория образ така леко се разпознава, че зрителят малко трудно се ориентира в това, кой е първият и кой вторият план на картината.