В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….

Американски архитект пристигнал в Лондон. Той бил на бизнес пътуване и искал да види всички известните сгради в Лондон.
Нямал много време, за това помолил шофьора на едно такси да му покаже всички стари и известни сгради в Лондон.
Шофьорът най-напред го закарал до лондонския Тауър.
– Това е лондонския Тауър. Тази сграда е била затвор в миналото.
Американецът погледнал сградата и казал:
– Толкова е малък. Такъв в Америка можем да построим за един ден.
Таксито откарало американеца пред Уестминстърското абатство. Шофьорът казал:
– Това е най- известната църква. Крале и кралици са идвали тук, за да се женят.
Американецът погледнал старото здание и казал:
– Ха!Такава църква в Америка можем да построим за два дни.
Шофьорът решил да го закара до по-голяма църква и го докарал до катедралата Св. Павел. Спрял пред нея и казал:
– Това е най- известната църква в Англия. Великият архитект Кристофър Рен я е построил.
Американецът излязъл от таксито огледал църквата и казал:
– Такава църква можем да построим в Америка за три дни.
След това шофьорът го закарал до парламента.
– Тук заседават нашите политици.
– Ха, – казал американецът, – това у нас можем да построим за четири дни.
Шофьорът минал покрай Бъкингамския дворец и дома на кралица Елизабет без да спира. Американецът се развикал:
– Ей! Какви са тези красиви и огромни здания?
Шофьорът погледнал към дворците и казал:
– Не знам. Тази сутрин ги нямаше тука.

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..

Децата са изпели редица великденски песни и химни в църквата „Свети Три светители” в Париж. Те са възпитаници на Сергиевопосадския дом „Преодоляване“ за слепоглухи.
Представители на хора, участвали в благотворителен концерт в католическата църква на Св. Елизабет Унгарска в Париж. Те взели участие в Божествената литургия на 27 април.
С благословията на епископ Нестор, след богослужението децата са изпели редица пасхални песни и химни.
Сергиевопосадския център е единственото място в Русия с тясна специализация в областта на рехабилитацията и възпитанието на деца с увреден слух и зрение.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.