Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Голям скандал се е разгорял в австрийския град Хершинг, намиращ се в провинция Горна Австрия. Станало е известно, че в един от местните храмове са правени снимки за порнофилм. Отговорният енорийски свещеник не е давал разрешение за това.
По какъв начин снимачната група е проникнала в храма не се знае. Това, че се е снимал порно филм в самият храм, австрийското духовенство не отрича. Цялата работа е в това, че злополучният филм се е появил в Интернет. И никой от зрителите не се е осъмнил, че засниманото е станало в църква от Хершинг.
Този инцидент се разследва от епархията на град Линц, към който се отнася „осквернения“ доход. Независимо, че следствието още не е приключило, участващите в снимките могат да се индитифицират много бързо. Главнта роля във филм  се изпълнява от популярна порноактриса.
Според местното законодателство, за извършване на „безчинства“ в Църквата, нарушителя го очаква лишаване от свобода до една година или голяма глоба.
В момента австрийското духовенство е загрижено как по-бързо да възстанови репутацията на светите места.

В Перм християните купили Двореца на културата „Ленин“ и го превърнали в молитвен дом.
Това предизвикало недоволство сред населението. Един мъж мърморел:
– Сградата се намира в центъра на града, тя е „двореца на вожда“, а те ще се събират там да се молят.
Друг добавял:
– Какво нахалство, дори се осмелиха на входа с големи букви да напишат: Църква „Нов завет“.
Много често вярващи раздавали множество екземпляри на „Нов завет“.
Веднъж една жена взела книгата в ръка, прочела заглавието ѝ и с възмущение възкликнала:
– Каква наглост! Даже биография са успели да си напишат!

Чувството за хумор помага много по-дълбоко да се разкрие личността на човека. Хуморът на големите фигури в света винаги носи своеобразен отенък.
Предлагам ви една история, която характеризира много добре една от най-интересните фигури през миналия век.
Патриарх Алексей поискал от Сталин разрешение за откриване на църква в Москва.
– Отваряйте, – казал Сталин. – Руските майки имат за кого да се помолят, за кого да поплачат.
Окуражен патриархът се осмелил да помоли за разрешение да се открие духовно учебно заведение.
Сталин разрешил да се отвори богословско училище, а когато станало въпрос за семинарията казал:
– Историята познава случаи, когато от духовната семинария са излизали добри революционери. И все пак, от тях голям полза няма. Ето вижте, аз съм учил в семинария и нищо добро не е излязло от това.

Близо до град Тамбов се намира село Лысые горы. Тук живее Александр, той е на 80 години. В младежките си години бил увлечен от болшевизма, станал атеист и гонител на вярващите.
Веднъж в изблик на ярост против църквата, той хвърлил всички икони, които се намирали в дома му. Те изгорели, освен една. По чудо се запазила и дори не била обгорена само иконата на Св. Николай.
Освен това, иконата сякаш станала като нова след огъня. Боите ѝ засияли като нови, образа станал като жив.
Това чудо удивило много от хората в селото.
Минало време и Александр попадна в затвора, не за клевета, а за разсъждения срещу Бога. В затвора той дал обет на Бога, че ако излезе от там ще отслужи молебен на Св.Николай
През 1953 г. починал ръководителят на страната и била дадена амнистия на затворниците. Така Александр се върнал в къщи. Бившият безбожник дошъл в църквата и помолил свещеника да отслужи молебен за Николай чудотвореца.
Така чрез огнено старадание Бог обновил душата на един човек.