Полусянката попитала сянката:

– Защо преди гледаше надолу, а сега нагоре, по-рано връзваше косата си, а сега си ги разпуснала. Преди седеше, а сега стоиш. По-рано се движеше, а сега си почиваш.

Сянката отговорила:

– Защо ме питаш  за такива дреболии? Аз се движа и това е всичко. Така съм устроена, а защо не знам. Може би съм подобна на кожата на змия или люспите на цикада. А може и по нищо да не си приличаме. Когато е тъмно и през нощта аз изчезвам, а през деня и когато има светлина се появявам. Не завися ли от тях? А те от какво зависят? Те идват и аз също. Те си отиват и аз с тях. Когато доминира сила, аз се уподобявам на нея. Тъй като ние произхождаме от сили, защо сте се хванали да ме разпитвате?

Малък крилат крокодил, който пълзи по дърветата и каца по цветята, изненадва хората и тревожи хищниците.

Разбира се, това не е истински крокодил, а малка суринамска цикада.

Главата на това насекомо има необичайна форма, напомняща в профил глава на крокодил.

На крилете на цикадата са разположени, така наречените, лъжливи очи.

Така тази цикада разполага  с две средства за възпиране на нападателите. Ако голямата ѝ глава не изплаши хищниците, в ход могат да влязат „очите“ на крилете ѝ.

За някои животни скоковете са много по-важни от бягането. От добрия скок може да зависи живота на самото животно. Някои скачат по-добре на дължина, а други на височина.

Ако ви попитам: „Кой е най-добрия скачач на дължина и височина?“, навярно ще помислите първо за бълхата. Вярно е , че тя може да скача нагоре до 34 см, почти 130 пъти превишаващо нейния ръст, а на дължина – 60 пъти надвишаваща размерите на тялото ѝ.

И въпреки всичко бълхата не е шампион по скачане. Задминава я пенещата цикада.

Учените са открили, че тези насекоми могат да скачат на височина 60 см. Тази височина е няколко десетки пъти по-голяма от дължината на тялото на цикада.

Ако цикадата има размерите на човек, тя би прескочила небостъргач.

Corixidae е вид цикада. За своите размери това насекомо е най-силно звучащото на земята.

Семейството на цикадите е известно със своите специфични звукове. Някои от тях могат да пеят със сила от 120 децибела.

Corixidae има дължина 2 мм и издава звук от 99,2 децибела.

Това може да се сравни със седенето на първия ред пред оркестър или със звука на парен чук на разстояние от 50 фута.