Луанда е столицата и най-големия град в Ангола. През 2008 г. той е признат за най-скъпия град в света.

Основната причина за високите цени на стоките и услугите в града, а също и инфраструктурата е тридесетте годишната гражданска война.

Печалбите на чуждестранните компании, които са били получени за сметка на добиването на нефт и елмази, създават повишено търсене на висококачествени жилища, скъпи коли и ресторанти, както обувки и дрехи.

Докато по същото време по-голяма част от гражданите на страната живеят в крайна нищета. В страната почти всички храни са вносни. За това цената на един литър мляко надвишава 200 лева, а тристаен апартамент под наем 500 000 лева на месец.
В периода от XVII до XIX век Луанда се превръща в един от най-големите центрове на търговия с роби. Заедно с подвластните португалски територии през пристанището за изведени около три милиона негри.

В началото на 20 век предприемач Хуго Цитц построил в Дрезден тютюнева фабрика Йенице. Избраният проект за нея напомнял на джамия в ориенталски стил. Тръбите сполучливо  били замаскирани под минарета.

Това решение било продиктувано от желанието за допълнителна реклама на продукцията на фабриката, а от друга поради опасения, че градските власти няма да разрешат строителството на обикновен промишлен обект близо до историческия център.

Днес Йенице е превърнато в офисни помещения.

Ингушетия заема една от най-малките площи в Русия, но тя е по-голяма от Люксембург.

В тази малка република е фиксирана най-високата раждаемост спрямо другите райони на Русия.. През 1992 г. населението на Ингушетия е било 211 000 човека, през 1998 г. – 313 000, през 2002 г. – 467 000, а през 2009 повече от 530 000 човека.

През 2000 г. за нова столица на републиката станал специално построеният град Магас, най-малочислената столица сред другите републики на Русия.

От 1924 до 1934 г Владикавказ е бил център на две автономни области в състава на Русия – Северна Осетия и Ингушетия. Освен това градът е бил независима административна единица извън тези райони.

Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.

Вървеше човек из града. Какво ли няма в него?!

Мина край магазина „Егоист“…..

След това край кафене „Лакомник“ ……

Следваше развлекателен център „Свят на страстите“ …..

И накрая църквата.

Ако човек се бе отклонил някъде по пътя в толкова примамливите заведения, дали изобщо щеше да достигне до църквата?