Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

През 1981 г. Адам Осбърн проектирал мобилен компютър, специално за работа в движение.
Адам нарекал творението си, като му дал името си. Компютърът е известен като Osborne 1.
Адам Осбърн е известен инженер, участвал в разработката на първия микропроцесор Intel 4004. Той е основал компанията Osborne Computer.
За сърце на Osborne 1 служи процесор Zilog Z80, работещ с тактова честота 4 мегахерца. Osborne 1 е оборудван с 64 KB памет, две флопи дискови устройства, серийни и паралелни портове.
Вграденият монохромен дисплей CRT поддържа само текстов режим, показвайки по време на работа 24 реда от по 52 знака, големината на екрана е пет инча.
Цената му през 1981 г. е била 1705 долара.

Много отдавна съществувало необикновенно село.  То се намирало на добро място, но имало голям проблем. В селото нямало вода, освен когато валял дъжд. За да се избавят от проблема старейшините решили да подпишат договор за ежедневна доставка на вода.
Двама човека изявили желание да се заемат с тази дейност и старейшините подписали договор с тях. Те предвидили, че състезавайки се по между си ще се намали цената на водата и снабдяването с нея ще е винаги осигурено.
Първият мъж, с когото сключили договора се казвал Ед и веднага се захванал за работа. Купил две еднакви кофи и започнал да носи вода, бягайки по пътеката към езерото, което се намирало на километри от селото. Той веднага започнал да печели пари. Работел от сутрин до вечер, напълвайки две големи баки с вода, като носел от езерото вода само с двете кофи. Всяка сутрин той трябвало да става рано, за да се убеди, че има достатъчно запаси от вода за нуждите на хората от селото. Това бил тежък и изморителен труд, но човекът се чувствал щастлив, нали печелел пари.
Другият мъж, получил договор от старейшините се наричал Бил. За известно време, той изчезнал от селото. Ед се радвал, защото нямал съперник и той получавал всичките пари за снабдяването с вода.
Бил си съставил план, основал малка корпорация, намерил четирима инвеститори и назначил президент на компанията. След месец той се върнал в селото и довел няколко строителя и един инженер. За година тази група построила мощен, неръждаем водопровод, който съединил езерото със селото.
При откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази на Ед. Той знаел за оплакванията на хората, че водата доставяна от Ед е мръсна. Бил обявил, че прясна вода ще има през всеки час на денонощието и това ще става през всичките дни на седмицата. Ед доставял вода само в работните дни на седмицата. След това Бил казал, че цената на водата ще намали с 75%, но това няма да влоши нито качеството, нито доставката. Хората одобрили всичко казано и отишли да видят водопроводния кран поставен в края на водопровода.
За да успее Ед също намалил цената с 75%. Купил още кофи, снабдил ги с весла и започнал да носи по четири кофи наведнъж. За да обслужва по-добре съселяните си той наел двамата си синове да работят през нощта и в почивните дни.
Когато синовете му отишли да учат в града, той им казал:
– Бързайте по-скоро да завършите обучението си, защото този бизнес в бъдеще ще принадлежи на вас.
Но синовете избрали друг път и не се върнали на село. Ед наел работници, но те искали по-високо заплащане. От там започнали и проблемите. Работниците искали повече пари и да носят само по една, а не по четири кофи.
Бил разбрал, че не само това село се нуждае от вода. Така той започнал да доставя вода в околните села за населението. Продавал евтино, качествено и бързо доставял суровината.
Бил живял щастливо в продължение на много години. а Ед работил усилено до края на живота си и постоянно имал финансови проблеми.

В България се увеличава притокът на чужди инвестиции. В основната си част това са европейски източници.
Най-ярък пример за това е пускането на втората линия на метрото в София.
476 милиона евро са изразходвани за изграждането му. Повечето от половината пари са били получени от ЕС. Брюксел е дал гаранция за тази сума. Българското правителство получи почти безлихвени заеми.
За разширяването на подобни практики, по-специално, е говорил Ж. Бароз председател на Европейската комисия. Освен за метрото в България инвестират средства големи международни компании.
Така на 29 август е подписан договор с Total, OMV и Pencol за проучване и започване на производството на нефт и газ в българския шелф. Дори ако нишо не се намери България ще получи 40 милиона евро. Но вероятно тази сума ще бъде увеличена многократно.
Преговорите с „Газпром“ поради пропуски от Южния поток, доведе до факта, че руският монополист „доброволно“ се съгласи да намали цената на газа със задна дата от 1 април, което ще донесе на страната още 115 милиона долара.

Платинени катализатори предлагат големи перспективи за алтернативна енергия, като например в случая на производство на водород от вода. Въпреки това, високата цена на платина затруднява широко мащабното въвеждане на нови технологии. Може би учените от Brookhaven National Laboratory и американското министерство на енергетиката са в състояние да решат този проблем.
Учените са разработили нов тип евтин електрокатализатор, който може ефективно да извлича водород от вода. Катализатора се основава на съединения на никел-молибден-азот, който има формата на намачкани листа от нанометров мащаб.
Водата е идеален източник на чист водород на планетата, съдържа се в големи количества и не съдържа вредни парникови газове. Разделянето на водата на водород и кислород изисква външен източник на захранване и ефективен катализатор. Добив на водород трябва да бъде по-голям от потреблението на енергия за електролизата.
В търсене на ефективен катализатор учените нагрели до висока температура никел-молибденово съединение в присъствието на азот и изведнъж видели, че това вещество се е превърнало в нанолист. Въпреки факта, че металните нитриди са широко използвани, това е първият пример за образуване на нанолист. Азотът разширил решетката от никел-молибден и повишил плътност на електрон. Така се е получил относително евтин материал, чиято електронна структура е близка до благородните метали. Ако се смачкат тези листове, е възможно да се получи катализатор с голяма площ и химически активна повърхност.
Новият катализатор работи почти толкова добре, колкото и платина. С електрокаталитичната си активност, той няма равен сред другите скъпоценни метални съединения. Освен това, процесът на създаване на нанолистове е прост, мащабируем е и е подходящ за широки индустриални приложения.
Въпреки, че новият катализатор не е окончателното и идеално решение за производството на супер-евтин водород, но то може значително да намали стойността на водородно гориво и оборудването за неговото производство.