Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Най-добрата защита в живота от стила „катерица в колело“ са: любов към живота, съществуването на ценности извън работата, развитие на културата и грижа за наличие на радост в ежедневието.

Красивият залез, смехът на детето, интересен филм, горещо какао през зимните вечери, могат да запълнят не по-малко, отколкото поредната „шестица“ на работата.

Но за това е необходимо „открито сърце“, ако в него има болки и страдания, по-добре е да се започне с лекуването на тези рани.

И радостта ще дойде, само малко трябва да ѝ се помогне. За целта е необходимо да отделите време за себе си, а не за своите постижения.

Важно е да си дадете възможност да помързелувате, нищо да не правите, да помечтаете, да се поглезите, да се наспите най-накрая.

Това не е престъпление, а част от грижата за себе си, здравето си и емоционалното си състояние. Това у мнозина за съжаление липсва.

За тези, които са привикнали към адреналинов живот в бързи темпове, това може да се окаже много сложно.

При високи скорости е леко да прескочиш самия себе си. Така, че трябва малко да забавите темпото и отново да се научите да празнувате в живота. Той ни е даден за радост, а работата е само част от него. Нека да не забравяме това.

За книга заплатили 100 лева и останало да заплатят още толкова, колкото е останало да се заплати, ако за нея е заплатено толкова, колкото е останало да се заплати.

Колко струва книгата?
Ами сега?

Вади химикала и почни да пресмяташ?! По-добре вникни в текста, преди да предприемеш, каквото и да е за разрешаване на задачата.

Самото условие е направено с цел човек да се обърка, за това внимавайте.

Най-нетърпеливите могат веднага да прочетат…

Отговор: Заплатени са 100 лева  + остава да се заплатят още 100 лева. Книгата струва 200 лева.

В съответствие с решението на Европейския съд от 2013 г. ако влакът е закъснял с 1-2 часа, задължително е връщането на най-малко 25% от цената на билета на пътника.

Ако влакът се забави повече от 2 часа, на притежателят на билета трябва да се възстановят най-малко половината от разходите.

Интересно е, че трябва да се компенсира закъснението на влака, дори ако той се забави по „форсмажорни“ причини. Например, жп стачка или ако на релсите е застанал елен или лос, доста често срещано явление за Скандинавия.

Т.е. според мнението на Европейския съд, навремената доставка на пътници до целта е преди всичко.

Ето ви един малък експеримент, който можете да направите с вашите деца.

За целта ще са ви необходими: оцет, 1-2 супени лъжици сода, бутилка, чаша, фуния, балон, тиксо.

Налейте в една бутилка около половин чаша оцет. Внимателно сипете сода в балона с помощта на фуния. След което бързо нахлузете балона върху гърлото на бутилката и го стегнете с тиксо.

Внимателно и здраво дръжте балона върху гърлото на бутилката. Обърнете бутилката.

Содата ще падне в оцета. Ще започне бурна химична реакция, а балона ще започне да се надува.
Въглероден диоксид, отделящ в резултат на химичната реакция, ще създаде налягане, което ще надуе балона.