Ако изцяло не съм се предала в Исусовите ръце, аз ще пазя служението си, ще ценя времето, което отдавам на Бога.

Павел казва, че животът му е необходим, за да изпълни повереното му служение. На него му е било безразлично всичко друго освен основната цел. Да извърши служението, което е приел.

Делата ни могат да ни попречат да се покорим на Бога. Защото като правя нещо за Бога си казвам: „Помисли си, колко добре можеш да направиш това, ако се заемеш с него“.

В този случай Исус не ни казва къде да отидем, решава не Той, а ние, чудейки се къде ще има по-голяма полза от нас.

Не е нужно да се тревожим, къде да се внедрим най-добре, достатъчно е да осъзнаем, че не принадлежим на себе си, а на Бога.

Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.

– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.

Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:

– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.

Дълбока бръчка се появила на челото му.

– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава  на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?

Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.

Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.

Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.

Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.

Главното е не това, което става с нас, важно е как реагираме на него и какво е отношението ни към случващото се.

Ако се настроим позитивно, животът ни ще се превърне в интересно приключение и ще престане да бъде нещо неосъществимо.

Прекратете да обвинявате другите за своите неуспехи. Степента на реализация на целите ви, зависи от степента на отговорност, която сте готови да приемете.

Когато обвинявате в своите провали някой друг, вие се отказвате от отговорност, следователно не контролирате собствения си живот.

„Неуспехът не е престъпление, провинение е да поставиш пред себе си цели под възможностите си“.

В този ден 14 февруари ние напомняме за своите нежни чувства на любими хора и приятели.

Можете да чуете много оплаквания за този празник нещо от рода, че той се използва за търговски цели, популяризиране в медиите, за да се увеличат продажбите и т.н., и т.н. Но вие може да приеме този ден като възможност още веднъж да кажа на любимия човек: „Обичам те“.

Любов … Колко много има в тази дума … Емоции, чувствени преживявания, вътрешен трепет… Странно вълнение и нежност … Изгарящо желание да бъдете близо един до друг, да дарите усмивка, докосване, радост. Вдъхновявайте се….. Наслаждавайте се на всяка миг, в който сте заедно.

Любовта е отдаване. Това е усещане за летене. Вихрушка на лудите отблясъци на слънцето върху душата от неговото докосване. Нежни думи. Осъзнаване, че можеш да допринесеш за нещо прекрасно в живота на много близък на теб човек….. всеки ден.

Хамелеонът е всеядно животно. Някои видове са месоядни, а има и такива, които се хранят с трева.
Хамелеоните  се хранят с плодове, листа, насекоми, червеи, охлюви, както и малки влечуги.

Заради малкия си размер хамелеонът, често е цел за хищниците. Най-честите хищници, които ловят хамелеони, са змиите и птиците.

За да запази яйцата си хамелеонът копае отвор в тревната покривка, където ги полага. Отворът може да достига дълбочина от 10 до 30 см. Това зависи от вида им.