Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

На шега или не, но проектът за самобръсначка за еднократна употреба се мъчи да наложи дискомфорт, свързани с хартиените порязвания и използването на този материал за битови нужди и екологични цели.
Създавайки уникална самобръсначка от водоустойчива хартия, дизайнерът Nadeem Haidary предложил да се използва режещото свойство на материала. Тази дръзка идея е въплътена в набор от еднократни самобръсначки Paper Cut Razor и се възприема по-скоро като фалшива.
Въпреки това, дизайнерът твърди, че това е много полезно изобретение, което е напълно рециклируемо и не замърсява околната среда.
Нещо повече, той твърди, че този продукт от един лист хартия в игрив маниер напомня на използващия го за две неща: първо, порязванията от хартия са остри и второ тази самобръсначка е за еднократна употреба.

Британският съд потвърди  наложената по-рано забрана за реклама, която трябвало да се излъчи по радиото.
Съобщението в рекламата било по поръчка на християнска издателска къща CCP Magazines. В него се предлагало на слушателите да посетят сайта на издателската къща и да споделят за притесненията, които имат на работното си място заради вярата си.
Ето какво се казвало и в рекламното обявление:
„Християни все по-често са гонени от работните им места. Искаме да получим по-точни данни за това явление и да представим тази информация на публиката, което ще ни помогне да построим едно по-справедливо общество. Моля посетете сайта на CCP Magazines и разкажете за преживяванията си.“
Политическата реклама е забранена във Великобритания от 2003 г. Според съдиите, рекламното съобщение на CCP Magazines „преследва политически цели“ и може да окаже негативно въздействие на „обществения дебат“.

Немският биохакер Тим Кенон, не е изчакал момента, когато в магазините по електроника ще се появят голям избор от компютри за имплантиране. Той самостоятелно се заел с тази работа и имплантирал на ръката си компютър заедно с акумулатор.
Освен това е минал без помощта на лекар и упойка. В това няма нищо удивително. Хирург няма право да имплантира устройство без сертификат.
Акумулаторът в устройството се зарежда безжично, така че не е нужно да го вади от ръката си.
Миниатюрен компютър Circadia 1.0 в силиконова обвивка събира физиологични данни и ги предава на Android – устройство.
Хакерът може да контролира нивото на кръвната захар и пулса в непрекъснат режим. Разбира се, постоянното наблюдение на жизнените показатели е много важно, особено за медицински цели.

Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.