Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.
Архив за етикет: цели
Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели
Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.
Оригиналната лампа, която е идеална за всеки интериор
Разработчиците всеки ден се придвижват все по-напред и по-напред, създавайки уникални устройства за различни цели.
Изключителната концепция лампа-тухла перфектно се вписва във всеки интериор.
Достатъчно е устройството да се постави вертикално, за да се включи, а когато го сложим хоризонтално се изключва.
Вграденият светодиоден панел действа като източник на светлина.
Зареждането се извършва чрез USB порт.
Можете да изберете материала, от който да бъде направена лампата: алуминий, бетон и дърво.
Как да отървем от мравки дома си
Оцетът е един един от най-древните продукти наравно с виното, за производството на който се използват полезните свойства на бактериите, за които тогава нищо не се е знаело.
Най-ранното споменаване на оцета е в историята на древния Вавилон. Вавилонците правели оцет палмово вино.
Оцетът се използва не само като подправка в храната, но и за хигиенно медицински цели. В бита неговите приложения ставят все повече и повече.
Например, знаете ли как да избавите от мравки дома си?
Ако мравките не искат да оставят намира дома ви, можете да объркате следите на тези досадни насекоми много просто.
В пулвелизатор разтворете вода и оцет в равни количества. Напръскайте мястото, от където се появяват мравките.
Оцетът ще изтрие следите на шест краките нашественици и ще ги обърка, което гарантира, че те повече няма да се върнат.
Действа на стомаха и подобрява обмяната на веществата
Бялата брезата е не само красиво дърво, но и мощно средство за лечение. За медицински цели се използват пъпките, листата и сока на бялата бреза. Срокът за съхранение на направените лекарства от бреза е 2 години.
Пъпките и листата на брезата съдържат флавоноиди, етерично масло, смола, витамин C. Брезовият сок съдържа витамините C и B, минерали, етерични масла, захар, дъбилни вещества и аромати.
Пъпките на брезата се използват при отоци от сърдечен произход като диуретик. От младите листа на брезата се приготвя витаминозна напитка, която добре действа на стомаха и подобрява обмяната на веществата.
Направата на чай от брезови пъпки
2 чаени лъжички с нарязани брезови пъпки се заливат с 250 мл вряща вода и се оставят 10 минути. Пие се топъл до 3 чаши на ден. Това е добро средство за премахване на вода от организма.
Средство против воднянка.
100 грама смлени брезови пъпки се заливат с 0,5 литра водка. Така престояват в продължение на 10 дни на топло място, като периодически сместа се разклаща. След това настойката се прецежда и се взема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Вана при неврози.
Няколко шепи листа от бреза се сваряват във вода, без да се прецеждат се изсипват в гореща вана. Във ваната се предстоява не повече от 10-15 минути.
Противопоказания за пъпките на бялата брезата: при беменост и бъбречна недостатъчност.