Вечерта се случи много тъмна. В мрака едва се различаваха силуетите на хората. Но в кръчмата слаба светлина осветяваше лицата на хората седнали по масите. Двама мъже бяха седнали пред два бокала вино и тихо разговаряха. Когато единият привърши другият каза:

– Знам за какво говориш, – каза замислено мъжът, след като разбра каква задача бе възложил Цезар на приятеля му. – Последователите на Христос са известни като назаряни, също и християни, въпреки че предпочитат да се наричат хора на пътя.

– Назаряни? Християни? Хора на пътя? Сигурен ли си, че говорим за едно и също нещо? – попита недоверчиво първият.

– Без съмнение, – каза вторият. – Името назаряни идва от Назарет, селище в Галилея, където е живял техния ръководител, някой си Исус. Той се нарича още и Христос или помазаник на гръцки. От там и името им християни последователи на Христос.

– А това за пътя?

– Те смятат, че тяхната религия не е съвкупност от ритуали и вярвания, а начин на живот. С начина си на поведение те благодарят на Бог, че им е подарил бъдеще.

– Особени хора, – каза първият.

– Знаеш ли как наричат мястото, където поставят своите  мъртъвци?

Приятелят му поклати глава.

– Използват гръцката дума „за място, в което се спи“. – тихо се разсмя втория. – Вярват, че телата на мъртвите са заспали в очакване да бъдат вдигнати от Христос за живот.

Той знаеше какво мислят евреите за мъртвите, но че труповете просто спят…….това беше пълен абсурд.

Този празник е свързан с „Влизането на Исус Христос в Ерусалим“. Всеки християнин е добре запознат  с този етап от живота на Христос.
Както е написано в Евангелието от Матея, Исус след чудотворното възкресение на Лазар решил да влезе в Ерусалим, като своя предшественик цар Давид.
Виждайки го как се спуска от Елионския хълм, народът го приведствал:“Осанна! Благословен, който идва в Господното име!“ и застилали пътя му с палмови клонки.
Така в Ерусалим са срещали особено важни персони.
Почитта и уважението, което гражданите оказали на Христос, предизвикало негодувание от страна на фарисеите, които не се поколебали да обвинят Исус в опит за сваляне на римския Цезар и подстрекателство към бунт.
И все пак, в този знаменателен ден вярващите жители на Ерусалим с чисти намерения отворили сърцата си към Бога.
В памет на тези чистосърдечни пориви в този ден, християните по цал свят използват в църковните ритуали клонки от дърветата, най-често за това се използва върбата, първото дърво събудило се от зимен сън под лъчите на пролетното слънце.
Този празник има две значения: Той е символ на признаването на Исус Христос като Месия и преобраз на влизането на Човешкия Син в Рая.
Атеистите в различни страни, заедно с вярващите, не остават безразлични към този велик празник. Макар и да не разбират истинската същност на празника, те приемат Цветница като символ на пробуждането и пролетното обновяване на природата.

Това е най-грандиозното съоръжение в Рим. Този градски площад е бил голям колкото всички изградени дотогава форуми, включително площада на Цезар и Август.
За изграждането му височината на Квилиринския хълм била намалена със 120 метра. Интериорът му със страни 150 на 120 метра бил наслан със полирани камъни.
В източната и западната му стена били врязани полукръгли ниши, служещи за събрания и разговори.
В центъра му се извисявала Улпиевата базилика, която била място за сключване на сделки. Външната й част била украсена от 50 колони, а подът й бил от мрамор.
До северният й край били построени две библиотеки, между които се извисявала колона, а зад тях имало храм посветен на Траян.