Биолози от Университета в Кънектикът установили, че мъжките колибри имат по-дълги и остри клюнове, в сравнение с женските. Причина за това е, че бързо трябва да намерят по-добре гърлото на противника си по време на сложния брачен ритуал.
Учените наблюдавали живота на миниатюрните птици в Коста Рика. В частност, те са заинтересували от брачния ритуал, в който 100 мъжки колибри се събрали около женската и така стояли и си съперничили, докато тя се заинтересувала от един от тях. Мъжките колибри използвали техните издължени клюнове „като кинжали“.
За биолозите, това не било тайна, че мъжките и женски колибри имат различни човки, но учените са предполагали, че това се дължи на хранителнителните им навици. Смятали са, че птиците се хранят с различни цветове и за това мъжките развиват с течение на времето дългите си клюнове, за да съответстват на определен цвят необходими за храна.
Хората смятат, че колибрите за красиви и нежни създания, но когато видат враждебните им отношения, едва ли вече ще мислят така.

Всеки знае колко бързо се образува хаус на работната маса. Проблемът за съхранение на списания и малки вещи, частично се решава с чекмеджета и рафтове.
Но австралийски дизайнер решил да не разчита на тях и измислил маса с необичайна форма, където имало къде да е подредят нещата, без да се натрупват на нея.
Равната повърхност на масата, създадена от Никола Попович, плавно преминава в зигзагобразни слотове, в които е много удобно да се съхраняват периодичните списания.
Заострената и сбита форма на масата я прави идеална за модерен интериор. Черният вид маса е изработен от шперплат и покрит с висококачествен линолеум, който е 97% от естествени суровини.
За светлите интериори ще бъдат подходящи модели от бял цвят, направено от материал със средно гипсофазерна плътност и акрилно покритие.
Повърхностите са защитени от негативното въздействие на слънчевата светлина. Дизайнерите гарантират, че техният цвят няма да избледнее с времето.
Един такъв акцент в интериора е достатъчен, за да може стаята да изглежда по-модерно. Дизайнерът отбелязва, че агресивните линии добре контрастират с обичайните мебели имащи кръгла форма.

Много видове гекони имат способността да се маскират. Кожата им е по-тъмна или по-светла в зависимост от осветлението в околната среда.
По време на експерименти на геконите затворили окото им само от едната страна, но те ​​продължили да променят цвета си по обичайния алгоритъм.
Но ако очите им се затворят и от двете страни, те се справяли със задачата за маскирането много по-лошо.
В тези зони са открити голям брой светлочувствителни протеинови опсини, поради които вероятно кожата на геконите се приспособява към околната среда без участие на зрението.
Подобни механизми за автономна регулация на окраската на тялото са открити при някои риби.

Странни облаци, които приличат на бушуващо море или тъмен дим се наричат asperatus.
Те изглеждат много смущаващо и дори плашещо.
Независимо от кошмарния и ужасяващ вид, тези облаци са напълно безопасни, а цветовете им показват, че в тях се е натрупала прекалено много влага.
До сега още няма информация, вследтствие на какво се получават тези облаци.
Докато учените се опитват да разберат от къде произхождат asperatus, фотохудожниците често правят снимки на тези живописни облаци.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.