Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.

Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.

Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.

Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.

Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.

Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.

Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…

Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?

Навярно сте изпадали в такова състояние, когато замираш от неясни предчувствия и започваш да се усмихваш без причина.

Изглежда природата преживява сега всичко това. Земята е още студена, калта се задушава под краката ви, но наоколо е весело, ласкаво и приветливо.

Въздухът е кристално прозрачен. Слънцето се усмихва сърдечно, като ли че славно си е пийнало, сладко е похапнало и е срещнало стар приятел. Дърветата са голи, но са живи и още дишат.

В природата, където и да погледнеш, ще забележиш тайнствена шетня, приготовления и всякаква патардия….Ясно е, идва пролетта.

Как бихте изобразили пролетта? Може би, като красиво момиче, което пръска по земята прекрасни и нежни цветя. .А в цветята са отразява радостта му.

Възможно е, за вас пролетта да бъде дама със скръстени отпред ръце. Стройна и слаба, с бледа руменина по бузите, но със нежен тен на кожата. Е, тя не разпръсква цветя, но ще й отстъпим място, нали е все пак дама.

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

– Ало, мога ли да поговоря с Бог?
– Свързвам ви!
– Здравейте! Слушам ви внимателно!
– Господи, Нова година наближава. Моля те, изпълни желанията ми!
– Разбира се! Но първо ще те свържа с  отдела по изпълнение на желанията, за да разбереш какви грешки си допуснала в миналото!….
Метален глас продължава:
– Почакайте, моля, сега ще ви свържем с оператора на желанията….
Изчакване….
– Здравейте! Какво искате да узнаете?
– Здравейте! Към вас ме пренасочи Господ. Той ми каза, че преди да пожелая нещо ново, трябва да прегледам това, което съм искала преди това…..
– Разбирам, една минута само….
А ето  всички ваши желания до сега. Чувате ли ме?
– Да, разбира се.
– Започваме от миналата година:
1. До гуша ми дойде тази работа! – изпълнение: „разболяване“.
2. Мъжът ми не ми обръща внимание! – изпълнено: „не обръща“.
3. О, да имах поне малко пари! – изпълнено: „малко пари“.
4. Приятелките ми са глупачки! – изпълнено: те са глупачки.
5. Ех, да имах поне някаква квартира! – изпълнено: На 10-я етаж под самия покрив. Той тече. Молила за „каква да е“.
6. Много ми се иска да си имам каква да е, малка кола! – изпълнено: Получи „Запорожец“ произведен доста отдавна.
7. Иска ми се малко да изляза в отпуск, където и да е! – изпълнено: При свекървата на село, тя има нужда от работна сила.
8. Какво е това? Никой не ми подарява цветя! – изпълнено: Не подарявайте!
Искате ли да продължим нататък? Тук написаното цяла година може да се чете.
– Не, не, всичко разбрах! Свържете ме с Твореца!
……
– Господи, всичко разбрах! За в бъдеще ще следя за всяка своя мисъл, дори и най-малката! Помогни ми да мисля позитивно. Разбрах, че Ти  винаги ми помагаш и изпълняваш всичките ми желания! Сега искам да помисля малко. Мога ли да се обадя по-късно?…
По телефона се чу весел смях…
– Разбира се, скъпа. По всяко време!