Френските археолози са открили, че праисторическите художници са били в състояние да изразят в скалната живопис движение чрез въвеждане на елементи на анимацията.
В 53 от снимки на пещери, разположени във Франция, са открити елементи на анимация. Изследователите са открили три начина за предаване на движението. Художникът рисувал тигри, бизони и антилопи, така че фигурите изобразявали животните в различни пози, които представлявали различни фази на движението им. Те са изобразили животни, с няколко глави, крака и опашки, представляващи различни „замразени кадри“ на движението.
Освен това, древните хора са изобразявали различни пози в серия от последователни рисунки, точно както правят сега в комикси или скиците на режисьора.
Археолозите са открили костни и каменни дискове, на които има изобразени различни пози на животни. В средата на диска има отвор, в които се поставяло сухожилие и при разстягането му диска се въртял. Изследователите се реконструирали такъв диск и открили, че по време на въртенето на тези дискове се създава илюзията за движение.

Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

Веднъж един човек се разхождал с един лъв. Те спорили, кой е по-силен от двамата. Лъвът с примери доказал своята сила.
Изведнъж човекът вдигнал поглед и видял статуя. Тя изобразявала юноша хванал за гърлото лъв.
Човекът силно се разсмял и посочил статуята на спътника си. Лъвът я погледнал и спокойно казал:
– Ако сред лъвовете имаше художници и скулптори, то на статуята щеше да се вижда как лъва е захапал гърлото на човека.

Креативни хора са в състояние да намерите различни подходи към едно и също нещо. Ако сравним сходните работи на различни скулптори и художници, всички те ще се отличават една от друга и ще имат своите особени черти, независимо, че са направени от едни и същи материали.
Колекцията на Едуард Мартин удивлява със своя финес и отразява взаимодействието между майсторството и фантазията.
Мартин прави своите скулптури от стари кухненски прибори, автомобилни фарове и други метални предмети, които преди това са били част от превозните средства, уреди и др. Колекцията на художникът се състои от удивителни риби, насекоми и животни.
За пресъздаване на такъв род идеи се изисква доста време, през което се подбират необходимите елементи и се сглобяват в едно цяло.
Въпреки всичко всички усилия и изгубеното време си заслужават, за да се създаде такъв шедьовър на съвременото изкуство.

Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.