Включете светлината, пуснете музика и се заемете със снежинките от хартия, които сами се разтварят щом се пуснат във вода.
Френският художник Етиен Клике използва компютър, за да създаде дизайн на късчета хартия. Изрязва ги ръчно, а след това внимателно ги поставя с пинсети върху водата.
Формите се разтварят бавно и впечатляващо. Вероятно това се дължи на  въздействие от капилярното действие.
Клике се надява, че тези разтварящи се оригами ще хвърлят някаква светлина на „тревожния потенциал на микро-и нанотехнологиите“.

Аржентинският скулптор и художник Аугусто Ескивел, вярва, че и най-малкият предмет от бита, може да се превърне в произведение на изкуството, ако се използва творчески и разумно.

Именно така в свободното си време той използвал цял сандък с разноцветни копчета, които намерил на тавана.

От тяхното съчетаване и навързване направил красиви художествени фигури.

Най-известната скулптура на художника се смята „Истинското пиано“. То се състои от 30 хиляди черни и бели копчета, нанизани на гирлянди. Скулптурата тежи 20 килограма, а върху нея авторът е работил два месеца и половина.

Британецът Маркус Левин, не е просто момче с чук, а художник. С чук той трансформира набор от крепежни елементи в произведения на изкуството.

Всички картини Маркус прави само с ръце, без предварителни щрихи с молив или компютър. За да направи една картина му са необходими от три дена до два месеца.

Количеството на пироните в една картина варират между 15 до 52 хиляди. На една от последните си картини представена на лондонската The Air Gallery, Маркус е използвал повече от 50 хиляди пирони.

Маркус Левин е започнал да създава своите картини през 2005 г. Днес го смятат за пионер на ново художествено направление  „Nail sculpture“.

Представете си, предстои ни разговор с един от гениите на всички времена, който остави след себе си мистерии и загадки.

Да представя нашият събеседник Леонардо да Винчи. Дал началото на картечницата, делтапланера, парашута, автомобила……Няма друга личност, която може да се охарактеризираме с толкова много епитети, като изобретател, художник, анатом, музикант, архитект, скулптор, музикант,  инженер, поет….Неговите изобретения са изпреварили времето. Животът му е обгърнат в тайна, а някои от изобретенията му и днес будят удивление. В различни периоди от живота си е бил инженер и учен. На изобразителното изкуство е отдал не малко време и е работил доста бавно в това направление.

Водещият: Уважаеми Леонардо, навярно знаете, че хората от 21 век и досега се обръщат към вашите идеи, но и днес не сме разбрали как човек може да съчетае неимоверно количество изобретения, като са актуални дори след 5 века? Много от нашите съвременици смятат, че сте посланик от Небето, изпратен да влияе на прогреса на човечеството.

Винчи: Скъпа госпожо, искрено се радвам, че идеите ми са известни на вас и вашите сънародници. Разрешете ми да Ви уверя, че отсъствието на мързел спомага човек да опознава света около себе си.

Дали съм чужденец е трудно да се каже, за това може да отсъди само Всевишния. Никой от нас не знае от къде идва и за къде се е запътил. Да, много мислих, много работих и много майсторих, днес това наричате изобретател.

Много се радвам, че днес разполагате с такива неща за които съм си мислил, като парашут, телескоп, военни картечница, арбалет, летяща машина, кола. Радвам се, че всичко това сега върви, лети и се използва.

Наричате ме „универсален човек“, но мисля, че всички хората които живеят 5 века след мен трябва да бъдат такива. Нима това не е така?

Водещият: О, за съжаление, това съвсем не е така. Човекът е все още глупав, хитър, жалък, егоистичен и користен. Светът се управлява от парите. Разбира се има и такива, които можем да наречем „универсални“, като Вас, но явно законите на природата не са позволили на всички да станат велики изобретатели, художници, гении… Иначе ще бъде нарушен универсалния закон на Хармонията. Доброто не живее там, където няма зло. Светлина няма там, където няма разбиране. Всички хора не могат да бъдат гении. Съгласна съм, че хората от този век могат да се научат да пишат еднакво добре с лявата и дясната ръка, от ляво и от дясно. Всички ваши дневници са писани огледално. Днес знаем, че развитието на пръстите на ръката, чрез движения, развива мисловните процеси, а това би било полезно за всеки.

Месо ядем и до днес. Знам, че сте писали:“ Ние живеем, убивайки другите. Ние сме ходещи гробници. Още от ранна възраст аз се отказах да ям месо…“

Винчи: Хм, аз мислех, че красотата и полезните изобретения бързо ще променят човек към по-добро…

Водещия: Но има и добри новини. Човек все повече си мисли за красотата и хармония, без насилие и подигравки….

Винчи: Искате да кажете, че художниците се стремят да изобразят образи, носещи светлина, сила, така че да въздействат на зрителя?

Водещия: Да, има. Вашата Мона Лиза и досега никой не е разгадал. Защо зад нея има такъв фон, защо има такава усмивка, защо си е сложила така ръцете? Имали в картината някакъв код, изпратен до нас?

Винчи: Много бързате! Сама казахте, че има закони в природата, които не позволяват прескачайки да се извършват промените. Когато Вие и вашите съвременици сте готови да разберете, какво съм искал да кажа с Мона Лиза….Е, аз ще почакам още!

Е, загадките остават. Вие винаги искате да надникнете малко по-напред във времето. Мисля, че ако се научите да поглеждате малко „по-дълбоко назад“, то ще можете да надникнете и в бъдещето….

Възпитаникът на Уелския университет известния американски художник и дизайнер Джош Кейс нарича своята оригинална екологична живопис „изследване“. В нея нагледно се демонстрира влиянието на урбанизацията върху дивата природа.

Сега той работи в Портланд. Негови работи са представени на многобройни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, Денвър и Сиятъл.

Работите на Кейс изобразяват животните в урбанистичния свят на съвревмения човек. Свят, който строим само за себе си и не оставяме място за другите.

Така се ражда яркия контраст между несъпоставимите „асфалтови реки“, машините, пътните знаци и обитателите на горите и моретата.

В художествените композиции на Джош много рядко се появяват човешки образи. Виждаме ги единствено в счупените манекени и исторически паметници.

Гледайки това тревожно съчетание, всеки от нас подсъзнателно чувства, че това не са елени и мечки лишени от изображение, а бездушни и примитивни израждания на техногената ера.

Някои от работите му навяват мъка, болка, ужас и предават тъжни образи навеяни от една постапокалиптична литература. В тях Кейс изобразява какъв може да стане светът след унищожението му.

Друга част от картините му са оптимистични. В тях се вижда единството на човека с природата, взаимовръската със всичко живо и удивителната хармония на екосистемите, които непременно трябва да се запази.